Мери Кларк - Обява за запознанства

Във вторник вечерта Дарси се прибра направо вкъщи. Единственото, което искаше, беда си стопли една супа от консерва и да си легне рано. Напрежението през последните две седмици започваше да й се отразява. Тя усещаше това.

В осем часа се обади Майкъл.

— Чувал съм много уморени гласове, но твоят може да спечели първото място.

— Сигурна съм, че може.

— Прекалено много се натоварваш, Дарси.

— Не се безпокой. Смятам до края на седмицата да се прибирам направо вкъщи.

— Това е чудесна идея, Дарси. Ще отсъствам няколко дни, но запази съботата си за мен, нали? Или неделята? Или още по-добре, и двата дни.

Дарси се засмя.

— Нека да е съботата. Приятно прекарване.

— Няма да е особено приятно. Отивам на конференция на психиатри. Помолиха меда заместя мой приятел, който е възпрепятстван. Искаш ли да знаеш какво значи да се съберат четиристотин психоаналитици в едно помещение по едно и също време.

— Мога да си представя.

Сряда 13 март

Какъв ден, помисли си Нона, докато събличаше широкото си палто и го метна на двойното канапе. Нямаше още осем. Изпита благодарност към Кони, която беше вече тук и бе сложила кафето.

Кони влезе след нея.

— Ще стане страхотно предаване, Нона — носеше току-що измити чаши за кафе.

— Мисля, че Сесил Б. Демил е завършил всеки от епическите си филми по-бързо, отколкото аз се справих с това предаване — кисело й отвърна Нона.

— Но ти правеше всичките си текущи предавания, докато готвеше това — опита се да я успокои Кони.

— Може и да е така. Хайде да се обадим още веднъж на всички гости. Нали потвърди поканите им писмено?

— Разбира се — Кони я погледна удивено.

Нона се усмихна.

— Извинявай. Причината е, че Хамилтън непрекъснато се заяжда с това предаване, а Лиз е решила да обере лаврите, а мен да обвини за всички недостатъци…

— Знам.

— Понякога се чудя кой е началникът тук, ти или аз. Има само едно нещо, по което не си приличаме.

Кони чакаше да чуе.

— Иска ми се да разговаряш със саксиите. Ти си точно като мен. Дори не го забелязваш — тя посочи цветето на прозореца. — Това нещастно нещо бере душа. Сипи му някаква течност, моля те.

В сряда сутринта Лен Паркър се чувстваше уморен. През вчерашния ден не беше спрял да мисли за Дарси Скот. След работа бе стоял пред нейната къща и около шест и половина — седем я видя да слиза от едно такси. Чака я до десет, но тя не излезе. Той много искаше да поговори с нея. По-рано й беше ядосан, че се държа толкова лошо с него. Онзи ден си спомни нещо, което беше важно, но сега го беше забравил. Чудеше се дали ще си го спомни пак.

Сложи си работната униформа. Хубаво нещо беше да носиш униформа, не даваш пари за работни дрехи.

Секретарката на Винс бе приела съобщението от Дарси Скот, преди той да дойде на работа в сряда сутринта. Цял ден щяла да бъде на различни места, но искала той да знае, че по всяка вероятност Ерин е отговорила на обява, която започвала с думите: „Обича музиката, обича да танцува“. Такава сигурно е била обявата, на която са отговорили всички онези изчезнали момичета, помисли си Винс.

Да проследяваш обяви за запознанства беше изтощителна работа. Всеки, който иска да скрие самоличността си, би могъл да фалшифицира няколко карти за самоличност, да си отвори банкова сметка, да наеме пощенска кутия, където вестниците и списанията да му изпращат отговорите на безименната обява. Домашен адрес не беше нужен. Задължението на фирмите, които предоставяха тези частни пощенски кутии, бе да осигурят дискретност за своите клиенти.

Щеше да бъде продължителна работа. Но тази обява звучеше по по-особен начин. Обади се по телефона на следователите. Те вече привършваха с Дъг Фокс, познат още като Дъг Фийлдс. Досието му от агенцията „Харкнес“ беше мечтата на всеки следовател от ФБР. Фийлдс беше наел апартамента от първия наемател преди две години, точно когато бе изчезнала Клер Барне.

Джо Пабст от „Даркнес“ беше седял близо до Фокс в ресторанта в Сохо. Било сигурно, че той се запознавал с жените чрез обяви за запознанства.

Уговорили се да идат заедно на танци.

Имал голяма кола.

Пабст беше сигурен, че Фокс има и друго убежище. Бил подслушал как в ресторанта той казал на агентка по недвижими имоти, че има уединен подслон, където много искал да я заведе.

Представял се за илюстратор. Портиерът от „Лондонските тераси“ бил влизал в апартамента на Фийлдс и казал, че там има много рисунки, които били наистина добри.