Мери Кларк - Обява за запознанства

По-късно в леглото Дъг посегна да я прегърне.

— Сюзън, казвал ли съм ти някога колко много те обичам?

— Много пъти, но единия няма да забравя никога.

Когато след смъртта на Нан Шеридън излъгах заради теб.

В тъмното Дъг се понадигна, подпря се на лакът и се взря в нея.

— И кога беше това? — попита той закачливо.

„Не му позволявай да разбере какво мислиш.“

— В деня, когато се оженихме, разбира се — тя нервно се засмя. — О, Дъг, недей. Моля те, наистина съм много уморена — тя не можеше да търпи допира му. Усети, че се страхува от него.

— Какво ти е, по дяволите, Сюзън? Цялата трепериш.

Прекараха неделята горе-долу по същия начин. В семейно щастие. Ала Сюзън успя да забележи дебнещия поглед на Дъг, бръчките на безпокойство около устата му. „Длъжна ли съм да съобщя за моите подозрения на полицията? И ако призная, че преди петнадесет години съм излъгала заради него, могат ли да ме пратят също в затвора? А ако това се случи, какво ще стане с децата? Ако той подозира, че имам намерение да кажа на полицията, че онази сутрин, когато Нан умря, съм излъгала, как ли ще се опита да ме спре?“

Понеделник 11 март

В понеделник сутринта Винс се обади на Нона.

— Намерих ти аналитик за предаването. Доктор Мартин Вайс. Много симпатичен мъж. Член е на Асоциацията на психиатрите и юристите и знае много. Веднага ми заяви, че с удоволствие ще участва в предаването. Искаш ли да си запишеш номера му?

— Разбира се. — Нона повтори цифрите, а след това добави: — Хенк много ми хареса, Винс. Страхотен е!

— Той се интересува дали искаш да видиш колко е добър на бейзбол, когато започне сезонът.

— Карамелизираните пуканки са от мен.

Нона позвъни на доктор Вайс. Разбраха се да дойде в студиото в четири часа в сряда.

— Записът започва в пет. Ще го излъчим в четвъртък в осем вечерта.

В понеделник Дарси прекара по-голямата част от деня в склада, където подбираше мебели за хотела. В четири следобед отиде в галериите „Шеридън“. Там се провеждаше търг. Видя Крис, който стоеше с гръб към нея, отстрани до първия ред. Промъкна се по коридора към стаята за заседания. На много от снимките имаше дати. Искаше да открие други, правени преди онзи период от време. Може би щеше да попадне на друга снимка на студента, който й се стори, че е виждала някъде.

В шест и половина все още беше там. Влезе Крис. Тя го погледна и се усмихна:

— Наддаването изглеждаше горещо и сериозно. Доволен ли сте?

— Много. Никой не ми каза, че сте тук. Видях, че лампите са запалени.

— Радвам се, че дойдохте. Крис, този тук прилича ли на младежа, който ви показах вчера?

Крис внимателно разгледа снимката.

— Да, прилича. Преди малко се обади майка ми. Била е при Джанет. Този младеж е бил един от многото, разпитвани във връзка със смъртта на Нан. Много я е харесвал, предполагам. Казва се Дъг Фокс. — Когато видя как Дарси се стресна, той попита: — Познавате ли го?

— Като Дъг Фийлдс. Чрез обявите за запознанства.

Скъпа, насрочиха извънредно заседание. Не мога да ти кажа всичко по телефона, но една компания, която препоръчахме на нашия най-голям клиент, започва да върви надолу.

По някакъв начин Сюзън успя да се справи с вечерните си задължения. Изкъпа малкото и Триш, а на Дони и Бет помогна да си напишат домашните.

Най-сетне загаси лампите и си легна. Дълго време не можа да заспи. Дъг бе успял да остане при тях през почивните дни. Сега отново е на свобода. И ако той беше отговорен за смъртта на онези момичета, тя имаше не по-малка вина.

Толкова лесно щеше да бъде, ако можеше само да избяга. Да натовари децата на колата и да заминат колкото може по-далече.

Но нещата не бяха така прости.

На другия ден, когато следобеда изпрати Триш до училищния автобус и сложи Конър да спи, Сюзън поиска от информацията телефонния номер на ФБР в Манхатън.

Набра номера и зачака. Чу се гласът на телефонистката:

— Федерално бюро за разследване.

Беше прекалено късно, за да прекъсне връзката. Сюзън затвори очи и с глас, малко по-силен от шепот, изрече:

— Искам да говоря с някой във връзка с убийствата с обувките за танци. Възможно е да ви дам полезна информация.

В понеделник вечерта Дарси се срещна с Нона при Джими, за да вечерят заедно, и й разказа за Дъг Фокс.

— Винс беше излязъл, когато се опитах да се свържа с него — каза Дарси. — Оставих съобщението на неговия помощник — отчупи парче от хляба и го намаза с тънък слой масло. — Нона, Дъг Фокс или Дъг Фийлдс, както той ми се представи, е точно типът мъж, който Ерин би харесала и би му имала доверие. Той е хубав, умен, артистичен и притежава онова момчешко личице, което би се понравило на всяка родена възпитателка като Ерин.