Мери Кларк - Пак ще се срещнем

— Как е посмяла! — Фран не вярваше на ушите си. — Казвам ти, Филип, тази жена крие нещо!

— Фран, препрочетох показанията на Една пред полицията, след като открила трупа на Гари Лаш. Няма абсолютно никакви противоречия с онова, което вчера е заявила на теб и Моли.

— Имаш предвид, че само Моли е използвала резервния ключ и че после не го е върнала в градината, така ли? Моли категорично отрича това. Филип, когато полицията е разпитвала хората, не е ли попитала за ключа и самата Моли?

— Когато онзи понеделник сутрин се събудила цялата в кръв и разбрала какво се е случило, Моли изпаднала в кататония, продължила дни наред. Няма никакви данни да са я разпитвали за това. Недей да забравяш, че не са открили никакви следи от взлом и, че по оръжието на убийството е имало отпечатъци от Моли.

— Което означава, че ще повярват на версията на Една Бари, макар Моли да е убедена, че икономката лъже. — Фран раздразнено закрачи назад-напред из кабинета. — Боже мой, Филип, Моли няма никакви шансове.

— Фран, сутринта ми позвъни могъщият Калвин Уайтхол. Искал да наеме неколцина първокласни адвокати, за да ми помогнат при защитата на Моли. Вече разговарял с тях и те се съгласили. Съобщили им подробностите по случая и според него, всички били единодушни, че трябва да пледираме за невменяемост.

— Това няма да стане, Филип.

— И аз не искам да стане, но има още един проблем. Прокурорът е готов на всичко, за да отменят условното освобождаване на Моли.

— Джо Хътник от „Гринидж Тайм“ ми го каза. Значи положението е следното: икономката на Моли заявява, че се страхувала от нея, а приятелите й се опитват да я затворят в лудница. Пледирането за невменяемост означава тъкмо това, нали? Да я изпратят в психиатрия.

— Съдебните заседатели няма да я оставят на свобода след второ убийство, така че, да, при всички обстоятелства ще я затворят. Със сигурност няма да успеем да постигнем същата присъда като първия път, а изобщо не съм убеден и че ще я признаят за невменяема.

Фран видя мъката, изписана на лицето на Филип.

— Приемаш го лично, нали? — попита тя.

Той кимна.

— Отдавна е така. Но ти се заклевам — ако усетя, че чувствата ми към Моли започват да ми пречат да я защищавам, ще предам случая на най-добрия адвокат, когото успея да й осигуря.

Фран съчувствено погледна Филип Матюс и си спомни за първите си впечатления от него пред портала на затвора.

— Вярвам ти — тихо отвърна тя.

— Фран, трябва да стане чудо, за да не изпратят Моли в затвора.

— Утре имам среща със сестрата на Анамари — каза репортерката. — И веднага щом днес се върна на работа, ще накарам информационния отдел да изрови абсолютно всичко за „Ремингтън Хелт Мениджмънт“ И хората, свързани с него. Колкото повече научавам, толкова повече се убеждавам, че тези убийства не са свързани с любовните похождения на Гари Лаш, а с проблемите в болницата „Лаш“ и „Ремингтън Хелт Мениджмънт“.

Тя взе чантата си и на излизане спря при прозореца.

— Имаш прекрасен изглед към Статуята на свободата — каза Фран. — За да окуражаваш клиентите си ли избра този кабинет?

Филип Матюс се усмихна.

— Странно — отвърна той. — Същият въпрос ми зададе и Моли, когато преди шест години за пръв път влезе тук.

— Е, заради Моли се надявам, че Статуята на свободата ще се окаже и статуя на късмета. Имам някакво предчувствие и ако се окажа права, това ще е доказателството, което търсим. Пожелай ми късмет, Филип. Доскоро.

Драматичната промяна в Таша започна към пет часа. Барбара Колбърт я видя със собствените си очи.

През последните два дни сестрите не й слагаха лекия грим, който придаваше цвят на пепеливата й кожа, но сега по страните й изби едва забележима розовина.

В същото време вцепенените й крайници, които поддържаха с постоянни масажи, като че ли се поотпуснаха. Барбара нямаше нужда да види, че сестрата се отдалечава на пръсти от леглото или да чуе шепота й по телефона в дневната, за да разбере, че вика лекаря.

„Така е по-добре за Таша — опитваше се да се убеди тя. — Моля Те, Господи, дай ми сили! Моля Те, позволи й да дочака братята си, те искат да са с нея, когато настъпи краят.“

Като внимаваше да не докосва плетеницата от интравенозни системи и кислородни тръбички, Барбара се премести на леглото и хвана ръцете на дъщеря си.

— Таша, Таша — промълви тя. — Единствената ми утеха е, че отиваш при татко си. Той те обичаше също толкова много, колкото и аз.

Сестрата застана на прага и Барбара вдигна поглед към нея.