Мери Кларк - Пак ще се срещнем

После си погледна часовника. Един и двайсет. Имаше голяма вероятност Джо Хътник да е излязъл на обяд, но въпреки това Фран реши да провери в редакцията.

Завари Джо на бюрото му. Той се зарадва, защото също искаше да поговори с нея.

— От миналата седмица изтече много вода мрачно рече репортерът, покани я да седне и затвори вратата.

— Така е — съгласи се тя.

— Натрупа доста материал за предаването.

— Джо, Моли е невинна и за двете убийства. Зная го. Чувствам го.

Джо свъси вежди.

— Бъди честна, Фран. Лъжеш ме, нали? Защото ако не ме лъжеш, заблуждаваш самата себе си.

— Нищо подобно, Джо. Убедена съм, че тя не е убила нито съпруга си, нито Скали. Виж, ти познаваш града. Какво говорят хората?

— Едно и също. Шокирани са, някои съжаляват, но не са изненадани. Всички смятат, че Моли е психопатка.

— Точно от това се страхувах.

— Трябва да се страхуваш от нещо друго. Том Серацано, прокурорът, настоява комисията по условно освобождаване да отмени решението си за Моли. Ясно му е, че не може да направи нищо за гаранцията по новото обвинение. Според него обаче, изявлението й, че е невинна, влизало в противоречие с признанието пред комисията, че поемала отговорността за смъртта на мъжа си. Тъй като сега го отрича, той твърди, че била измамила комисията и трябвало да доизлежи цялата си присъда. Има реални шансове да постигне своето.

— Това означава, че има вероятност да върнат Моли в затвора.

— Опасявам се, че ще се случи точно така, Фран.

— Не бива да го допуснем — по-скоро на себе си, отколкото на Хътник промълви тя. — Джо, сутринта се срещнах с доктор Питър Блак. Поразрових се в болницата и „Ремингтън Хелт Мениджмънт“. Там става нещо. Още не съм открила точно какво. Но Блак беше много нервен. За малко да изпадне в истерия, когато го попитах защо Гари Лаш е взел тъкмо него за партньор в болницата „Лаш“ и „Ремингтън Хелт Мениджмънт“, след като в района е имало толкова много по-квалифицирани кандидати.

— Странно — отвърна Джо. — Доколкото си спомням, всички останахме с впечатлението, че Лаш едва е успял да го убеди да дойде на работа в болницата.

— Повярвай ми, не е така. — Тя се изправи. — Ще си тръгвам. Джо, искам копия от всички материали на „Тайм“ за фонда, в който баща ми участваше, както и всичко писано за татко и изчезналите средства.

— Ще ги имаш — обеща той.

Фран му бе благодарна, че не й задава въпроси, но въпреки това реши, че му дължи обяснение.

— Когато се опитах да го притисна, доктор Блак се престори на възмутен. Какво право съм имала да го разпитвам, каза той, след като съм била дъщеря на крадец, отмъкнал даренията на половината град.

— Гаден удар — отбеляза Хътник. — Но не е трудно да се досетиш за причината. В момента трябва да е под страхотно напрежение и не иска да се появи нещо ново, което да застраши поглъщането на по-малките здравноосигурителни фондове от „Ремингтън“. Поне според моите източници, истината е, че сделката е под въпрос. Везните започват да се наклоняват в полза на „Америкън Нашънъл“. Доколкото чувам, положението на „Ремингтън“ било поразклатено. Колкото и да са малки, тези здравноосигурителни фондове ще влеят свежи пари и ще им дадат известна отсрочка.

Джо отвори вратата пред нея.

— Както ти казах онзи ден, шефът на „Америкън Нашънъл“ е сред най-уважаваните лекари в страната и един от най-големите критици на начина, по който се ръководят здравноосигурителните фондове. Според него, единственият изход е национална система, но докато това не стане, „Америкън Нашънъл“ си остава най-престижната институция в облага на здравеопазването.

— Значи смяташ, че „Ремингтън“ може да загуби, така ли?

— Така изглежда. По-малките здравноосигурителни фондове, които „Ремингтън“ иска да погълне, вече клонят към „Америкън“. Колкото и да е невероятно, въпреки всичките си акции в „Ремингтън“, Уайтхол и Блак може да не успеят да избегнат поглъщането на собствената им компания.

„Навярно е дребнаво от моя страна — помисли си Фран по обратния път към Ню Йорк, — но след онази гадост за татко, нищо няма да ми достави по-голямо удоволствие да видя Питър Блак провален.“

Тя се отби в службата си, провери пощата, после взе такси до офиса на Филип Матюс в Световния търговски център.

Завари го мрачно да седи на бюрото си, отрупано с огромни камари документи.

— Току-що разговарях с Моли — рече той. — Потресена е. Една Бари напуснала сутринта и знаеш ли каква причина изтъкнала? Само чуй: страхувала се от Моли, страхувала се да работи при човек, който е убил двама души.