Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Пасивните упражнения, гримът, масажите, маникюрът и педикюрът поддържаха тялото й красиво и във форма. Всекидневно миеха и вчесваха все още огненочервената й коса. Обличаха я в копринени пижами и халати. Сестрите спазваха инструкциите и й говореха така, като че ли разбира всяка дума.

Барбара си помисли за месеците, през които двамата с Чарлс идваха да я виждат почти всеки ден. Но тези месеци скоро се превърнаха в години. Емоционалното и физическото изтощение ги принуди постепенно да сведат броя на посещенията си до два пъти седмично. След смъртта на съпруга си тя с огромна неохота последва съвета на синовете си, отказа се от дома си в Гринидж и се премести за постоянно в нюйоркския си апартамент. Сега ходеше в болницата само веднъж седмично.

Както винаги, тя влезе във фоайето и тръгна по коридора към апартамента на дъщеря си. Сестрите бяха настанили Таша на дивана в дневната. Барбара знаеше, че под завивката има ремъци, които не й позволяват да падне, предпазна мярка срещу нараняване в резултат от неволните движения на мускулите й.

С познатата пронизваща болка Барбара се вгледа във ведрото лице на Таша. Понякога й се струваше, че забелязва помръдване на очите или че чува въздишка и й хрумваше невероятната безумна мисъл, че за Таша все пак има надежда.

Тя седна на дивана и пое ръката на дъщеря си. През следващия час й говори за семейството.

— Ейми отива в колеж, Таша, можеш ли да повярваш? Когато ти се разболя, тя беше едва на десет. Много прилича на теб. Все едно, че ти е дъщеря, а не племенница. На Джордж Младши малко му е мъчно за вкъщи, но иначе в училище му харесва.

Накрая, уморена, но спокойна, Барбара целуна Таша по челото и повика сестрата в стаята.

Във фоайето я очакваше доктор Питър Блак. След смъртта на Гари Лаш семейство Колбърт се бяха колебали дали да не преместят дъщеря си в друга болница, но доктор Блак ги убеди да я оставят при тях.

— Как ви се струва днес Таша, госпожо Колбърт?

— Както винаги, докторе. Повече не може и да се очаква, нали? — Барбара Колбърт знаеше, че съмненията й в Питър Блак не са основателни. Гари Лаш го бе избрал за свой партньор и тя нямаше причина да смята, че за Таша не се грижат както трябва, й все пак него в него я смущаваше. Може би близките му връзки с Калвин Уайтхол, когото Чарлс презрително наричаше „цар на крадците“. Когато се връщаше в Гринидж и обядваше в клуба с приятели, тя често виждаше Блак и Уайтхол заедно.

Когато се сбогува с Питър Блак и се насочи към изхода, Барбара не можеше да знае, че лекарят напрегнато я наблюдава. И дори не подозираше, че Блак си спомня за онзи момент, когато с Таша бяха допуснали фатална грешка и когато ужасената Анамари Скали бе изкрещяла на Гари: „Момичето пристигна тук с леко мозъчно сътресение. Вие двамата я убихте!“

В продължение на близо шест години Филип Матюс вярваше, че е направил всичко възможно, за да извоюва лека присъда за Моли. Петте и половина години за убийство на лекар не можеха да се сравняват с очакваната доживотна присъда.

По време на свижданията в затвора той често казваше на Моли: „Когато излезеш всичко това ще остане в миналото.“

Но сега Моли вече беше на свобода и правеше тъкмо обратното. Очевидно не смяташе, че се е отървала леко.

Филип знаеше, че повече от всичко друго на света иска да я предпази от хората, които неизбежно щяха да се опитат да я използват.

Хора като онази Фран Симънс.

Привечер в петък, тъкмо когато се канеше да си тръгва, секретарката му съобщи, че го търси Симънс.

Адвокатът се поколеба дали да не разговаря с нея, но после реши, че спокойно може да го стори. Въпреки това, я поздрави хладно.

Фран незабавно, премина на въпроса.

— Господин Матюс, сигурно разполагате със стенографски запис от процеса на Моли. Бих желала колкото може по-скоро да получа копие.

— Госпожице Симънс, научих, че с Моли сте били съученички. Иска ми се като нейна стара приятелка да обмислите възможността да се откажете от това предаване. И двамата знаем, че то само ще й навреди.

— Може ли да получа копие на стенограмата в понеделник, господин Матюс? — остро попита Фран, после добави: — Трябва да знаете, че подготвям предаването с пълното съдействие на Моли. Всъщност, заех се с него по нейна молба.

Филип реши да опита по друг начин.

— Мога да ви изпратя копието още преди понеделник. Ще наредя да ви го донесат утре, но ще ви помоля за нещо. Ако в хода на журналистическото си разследване се убедите във виновността й, моля ви да й дадете възможност да се откаже от предаването. Моли няма да получи обществената реабилитация, към която се стреми. Не я погубвайте с нова присъда, само защото така ще се харесате на кретените, чието единствено желание е да видят как изкормят някого.