Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Една Бари първа бе открила трупа на Гари Лаш. Дали решението на Моли отново да я вземе на работа се дължеше на смътното й предчувствие, че нещо във версията на икономката е съмнително?

Интересна перспектива, каза си Фран, след като надникна в хладилника и си облече шлифера с намерението да отиде и да си купи хамбургер.

Докато енергично крачеше по Петдесет и шеста улица, тя разсъждаваше за вероятността Моли да не е единствената, страдаща от ретроспективна подмяна на паметта.

— Ти си интелигентна жена, Джена. Следователно, разбираш какво имам предвид, когато казвам, че Анамари Скали съвсем съзнателно е изчезнала от лицето на земята. И даже да бях в състояние да я открия, което не е по силите ми, уверявам те, че последният човек, на който бих съобщил адреса й, е Моли Лаш!

Червените петна по скулите на Калвин Уайтхол предупреждаваха жена му за растящото му нетърпение, но Джена реши да не им обръща внимание.

— Кал, защо си против Моли да се свърже с нея? Това би могло да й помогне да сложи точка на случилото се.

Пиеха кафе и сок в дневната до спалнята им. Джена беше готова да тръгне за работа. Палтото и чантата й чакаха на съседния стол. Калвин ядосано остави чашата си.

— Не ми пука за Моли! От приключване се нуждаят преговорите, по които работя вече три години за благото и на двама ни. — Той дълбоко си пое дъх. — По-добре да побързаш, ако искаш да хванеш влака. Забавиш ли се още, даже Лу няма да успее навреме да те закара на гарата.

Джена се изправи.

— Мисля, че тази вечер ще остана в апартамента.

— Както желаеш.

Те се спогледаха за миг, после изражението на Калвин Уайтхол се промени и той се усмихна.

— Миличкото ми, иска ми се да можеше да си видиш физиономията. Обзалагам се, че ако онази скулптура на коня с каубоя ти беше под ръка, щеше да я използваш също като Моли. Вие момичетата от „Крандън Академи“ определено сте адски емоционални.

Джена пребледня.

— Наистина ли се безпокоиш за преговорите си, Кал? Обикновено не си чак толкова коравосърдечен.

— Обикновено не ме заплашва опасността сделка за милиарди долари да ми се изплъзне под носа. Джен, ти си единственият човек, когото Моли изглежда слуша. Убеди я колкото може по-скоро да заминете за Ню Йорк. Набий и в главата малко здрав разум. Напомни й, че като се мъчи да убеди себе си и света в невинността си, само още повече петни паметта на Гари и си вреди.

Без да му отговаря, Джена си облече палтото и взе чантата си. Докато вървеше към стълбището, мъжът й извика:

— Сделка за милиарди долари, Джен. Признай го. И ти самата не желаеш да я прецакам.

Когато я видя да излиза от къщата, дългогодишният шофьор и верен прислужник на Кал, Лу Нокс, изскочи от автомобила. Той й отвори вратата, затвори я и само след секунди отново седеше зад волана.

— Добро утро, госпожо Уайтхол. Днес май пак ще минаваме напряко. Е, винаги мога да ви откарам, ако изпуснем влака.

— Не, на Кал му трябва колата и не ми допада перспективата да попаднем в улично задръстване — рязко отвърна Джена. Понякога бодрите забележки на Лу й играеха по нервите, но трябваше да се примирява. Двамата с Кал бяха учили заедно в някаква задръстена гимназия и когато преди петнайсет години се бе преместил в Гринидж, съпругът й го бе довел със себе си.

Никой друг, освен Джена, не знаеше за началото на познанството им. „Лу разбира, че няма нужда всички да знаят как двамата заедно сме пели училищни песни“ — често казваше Кал.

Трябваше да отдаде дължимото на шофьора. Той реагираше на настроенията й. Незабавно усети, че не й се приказва и бързо настрои радиото на любимата й програма, излъчваща класическа музика. Обикновено слушаше нея, освен ако поради някаква причина не го накараше да потърси новини.

Лу беше на възрастта на Кал, четирийсет и шест, и макар да поддържаше добра физическа форма, на Джена винаги и се струваше, че в него има нещо нездраво. Държеше се прекалено сервилно, полагаше прекалено много усилия да се хареса. Нямаше му доверие. Дори сега, по време на краткото пътуване до гарата, тя имаше чувството, че я наблюдава в огледалото, за да прецени настроението й.

„Направих всичко възможно — каза си Джена, замислена за разговора със съпруга си. — Кал в никакъв случай няма да помогне на Моли да открие Анамари Скали.“ Вместо да изпитва гняв обаче, тя разбираше, че въпреки раздразнението си от тона му, както обикновено отново се бе възхитила от него.

Кал беше властен, обаятелен мъж. От първите си стъпки в онази компютърна компания, която наричаше „семейното магазинче“, той се бе превърнал в човек със завидна репутация. За разлика, от предприемачите, които изпълваха първите страници на вестниците с бързо спечелените си и изгубени състояния, Кал предпочиташе да стои зад кулисите, макар да го познаваха и уважаваха като голям играч във финансовия свят.