Едгар Уолъс - Човекът с черната маска

— Стори ми се, че нейде падна гръм — отбеляза лорд Крейз, като се прозина.

Джоана също скучаеше. Този обед като че ли нямаше край.

— И аз също чух — каза Хамон, сякаш стреснат от сън.

През целия обед тримата почти не приказваха помежду си. Лорд Крейз отбеляза, че животът в селска местност не е весел и че човек с положението на Ралф Хамон би могъл да си достави много удоволствия в града. Но Ралф нищо не отговори на тази забележка.

— Някъде далеч сигурно има буря — каза лордът. — През октомври бурите са много редки. Спомням си, че когато бях момче…

И той направи слаб опит да заинтересува събеседниците си с една история, от която никой не се вълнуваше. Впрочем той забеляза липсата на интерес и побърза да прекъсне разказа си. После заговори за това, което, против очакването му, крайно много заинтересува околните.

— Аз питах Стефънс за този Морлек. Наистина той бил забележителен човек. Никой нищо не знае за него. Явил се насам преди три години, купил Стария дом и се преселил в него. Той не участва в ловните дружини, не ходи на балове, отклонява всички покани и избягва да завързва познанства. Крайно чуден живот!

— От своя страна мога да потвърдя това обстоятелство — забеляза Хамон и силно се засмя.

— А вие познавате ли го?

Господин Хамон запуши и каза:

— Да, познавам го. Той е обикновен американски престъпник.

— Какво приказвате?

Джоана напразно се мъчеше да скрие обзелото я вълнение.

— Точно така е — продължи Хамон, доволен от вълнението, което предизвикаха думите му. — Той е престъпник. Какво е истинското му име, не зная. Но той е най-големият касоразбивач на света и е шантажист.

— Но нима полицията не знае това? — учуди се лордът.

— Възможно е да знае. Но Морлек е много богат и за него е дребна работа да запуши устата на когото трябва.

Джоана мълчаливо и внимателно слушаше. После се овладя и попита:

— Откъде знаете всичко това?

Хамон вдигна рамене.

— Преди няколко години ми беше писано да се срещна с него. Той искаше да ме изнуди и да изтръгне от мен пари, но не успя. Все пак той имаше щастието да ми се изплъзне. Но следващия път няма да се отърве. Следващия път… — и той завърши думите си, като вдигна ръка и направи движение, сякаш стискаше някого за гърлото. — И това ще стане много по-рано, отколкото той сам си мисли. Той е в ръцете ми.

Джоана се вкамени, като чу това. Тя не можеше да разбере какво именно я кара да се вълнува. Мразеше Ралф от дън душа и само след голямо напрежение успя да потисне вълнението си.

— Вече ви казах, че не зная какво е истинското му име. Полицията от няколко години го следи. Но никога не е успявала да събере достатъчно доказателства срещу него.

— Но аз никога нищо подобно не съм чувал — прекъсна го лорд Крейз. — Доколкото зная, местната полиция има най-добро мнение за него.

— Като споменах полицията, имах предвид не местната полиция, а лондонската — поправи го Хамон. — А вие разбирате, че тя няма да разправя за намеренията си.

— Това е невероятно — продължи да се учудва Джоана. — Наистина, може да се предположи, че господин Хамон си е напълнил главата с разни авантюристични романи и сега мисли да ни развлече с една чудна история.

Хамон се усмихна.

— Готов съм да призная, че всичко това звучи съвсем невероятно, но то действително е така. И най-недоволен е той, че го познах. Той ме заклеваше да не разказвам на никого за него.

— Това не е вярно! Това не може да бъде! — гневно извика Джоана. Хамон целият се изчерви. — Господин Морлек не би молил за това. Аз не ви вярвам. Той не може да бъде крадец.

— Той приятел ли ви е? — учуди се Хамон.

— Никога не съм го срещала, но няколко пъти го наблюдавах отдалече.

Настъпи неловко мълчание. Но господин Хамон беше от дебелооките хора. Въпреки че в лицето му хвърлиха обвинение в лъжа, той не се почувства засегнат и бе готов да поднови разговора за Морлек.

След малко лорд Крейз се оттегли в кабинета си. Джоана излезе в градината, за да се полюбува на светкавиците в бурното небе. Тя чувстваше желание да остане сама. Присъствието на Хамон й стана непоносимо. Но той я последва.

— Изглежда, че тази нощ ще имаме буря — забеляза той, мъчейки се да завърже разговор. Тя се съгласи с него и тръгна да си влезе вкъщи, но той я задържа в градината.

— Кажете ми, къде се запознахте с дамата, която се е пренесла в малката къщичка? — попита той.

Джоана учудено вдигна очи. Тя съвсем не очакваше да чуе въпрос за това.