Едгар Уолъс - Човекът с черната маска

— Той с никого не дружи. Напротив, толкова е сдържан към околните, че по неволя ги кара да го смятат за много богат. По-рано си мислех, че той би могъл да ми бъде рицар. — И Джоана тъжно въздъхна.

— Не зная наистина ли е тъй и наистина ли положението ви е тъй печално — усмихна се госпожа Корнфорд. — Иска ми се да мисля, че всичко това е само шега.

Лицето на Джоана стана сериозно.

— Да, вие не допускате мисълта, че в миналото си може да имам нещо тъжно. Ала това е така. Та аз вече не съм тъй млада! Скоро ще навърша двадесет и три години.

— Никога не бих предположила. Вие изглеждате много по-млада.

— Може би над мен тегне ужасна тайна.

Госпожа Корнфорд недоверчиво поклати глава. Джоана тежко въздъхна.

— А сега ще се върна у дома, при грижите си — каза тя и излезе.

Господин Хамон се разхождаше из парка. Като я видя, той се приближи и каза:

— Много се радвам на връщането ви. Страшно много скучаех без вас.

Джоана Кърстън мислено съжали, че не се забави повече у госпожа Корнфорд.

Фердинанд Кърстън, лорд Крейз, беше висок, вглъбен в мислите си човек и имаше само едно желание — никой да не го безпокои. Цял живот той се опитваше да избягва неприятностите. И това желание му струваше много пари. Върху имота му лежаха голямо количество задължения. Но самият той нямаше нужния опит да ръководи собствеността си. Неочаквано в кръга на познатите му изплува един много любезен търговец и финансист, който простря любезността си дотам, че прие да води делата и сметките му с кредиторите и банките. Лорд Крейз се зарадва много от този обрат на задълженията му. Отстъпи на финансиста правата над имението и с това успя не само да се освободи от кредиторите си, но и да разполага с известен наличен капитал.

В дадения момент лорд Крейз седеше в библиотеката си и прелистваше каталог, когато без предварителна уговорка влезе гостът му.

— Здравейте, Хамон — каза лордът без особена радост. — Закусихте ли вече?

— Джоана не беше вкъщи — отговори Хамон.

— Тя сигурно е закусила навън.

Хамон взе един стол и се настани срещу лорда.

— Мислили ли сте някога какво може да се случи, ако случайно умрете? — попита той.

— Не, за това не съм мислил. Не, не — бързо добави лордът. — Винаги посещавах църковните служби, макар да знаех, че събирането на църковния десятък е доста тежко за нашите стопанства. Но все пак не мисля, че райските врати ще се затворят за мен.

— Ах, не говоря за това! Мислили ли сте какво ще стане с рода Крейз?

— Титлата ще я наследи Джоана. По закона на нашето семейство титлата може да се даде и на жена — неохотно поясни лордът. — Но защо ме питате за това, драги? Ако Джоана иска да задържи замъка и имението, трябва да се омъжи за вас. Аз лично не бих имал нищо против такъв брак. И по-рано се е случвало да попадат в нашето семейство много своеобразни типове. Моята прабаба например е имала дървен крак.

Господин Ралф Хамон се престори, че не забелязва оскърблението, което съдържаше тази забележка. Той съвсем не мислеше да се впуска в разсъждения за качествата на Крейзовите прадеди.

— Джоана може да не иска да се омъжи за мен, но затова пък вие имате силно влияние върху нея — отбеляза той.

Лорд Крейз свали очилата си.

— Вие мислите, че аз имам голямо влияние върху дъщеря си? В такъв случай се заблуждавате, драги. Тя не взема под внимание съветите ми и дори нещо повече, склонна е да действа срещу напътствията ми. Трябва да ви призная, че съм лош съветник. Нека тя постъпва, както обича. Покойната й майка винаги се водеше от това правило.

— Да предположим за момент, че Джоана ми откаже — продължи Хамон и мрачно изплю края на пурата си. — Вие имате влияние върху нея и трябва да й поговорите.

Лордът се облегна на креслото си. Целият този разговор му беше неприятен.

— Добре, ще поговоря с нея — раздразнено каза той. — Но съвсем забравих да ви кажа, че не можете да получите това имение. Наскоро се запознах с документите и видях, че то е било заложено в Митлендската банка. Преди месец е изтекъл срокът на падежа и банката продала имението на много забележителен човек на име Джеймс Лексингтън Морлек. А какво ще предприеме той, съвсем не…

— Морлек!

Крейз учудено погледна събеседника си. Неприветливото лице на Хамон стана още по-мрачно.

— Морлек? Нима Джеймс Лексингтън Морлек? Но той в тези райони ли живее? Да не би той да е същият този американец, за когото ми разказвахте преди няколко дни?