Едгар Уолъс - Човекът с черната маска

Марборн сметна това за предлог, с който можеше да се отклони молбата му, и бързо отиде лично в къщата на Хамон. Обаче там потвърдиха, че Хамон заминал от града, а пък Лидия заминала с бързия влак за континента. Домоуправителят изказа предположението, че тя ще прекара там не по-малко от седмица.

Макар че нощта беше много студена, Марборн отвори прозореца и огледа улицата. Дори се опита да разгледа хората. Един едър, набит човек, който бързо минаваше по улицата, привлече вниманието му. „Сигурно е чужденец“ — помисли си Марборн.

Бившият детектив в продължение на няколко минути наблюдаваше непознатия. Както изглеждаше, той не си даваше ясна сметка къде се намира и къде трябва да иде. Като премина веднъж по улицата, той се върна и нерешително се спря на едно от островчетата за пешеходци. Ярката електрическа светлина го осветяваше. И Марборн взе непознатия за моряк. След малко той изгуби непознатия от очи, защото един елегантен автомобил мина край дома му.

Бившият полицай затвори прозореца, сложи си шапката и излезе на улицата, защото самотата му дотегна. Поразходи се малко, приближи се до цирка, наблюдава уличното движение и за голямо свое учудване се сблъска тук със Слоун.

— Марборн — обърна се към него приятелят му, — какво бихте казали, ако се опитаме да вземем от Ралф наведнъж по-голяма сума и ако изчезнем от страната? Сигурно помните как Уелинг ни препоръчваше да сменим климата?

— Струва ми се, че имате право — каза той. — Още утре ще телеграфирам на Хамон. Той е на гости у лорд Крейз. И този път ще бъда съвсем откровен с него. Сигурно след това ще заминем за Италия.

— Хамон е в града — учудено каза Слоун. — Видях автомобила му на Ковънтри стрийт. Той лично го караше.

— Сигурен ли сте в това?

— Нима може да се сбърка Хамон с някой друг? — възмути се Слоун.

— Почакайте тук няколко минути — каза Марборн и бързо отиде до най-близкия телефон, за да се обади на Хамон.

— Напразно се опитвате да лъжете — каза той на домоуправителя, след като слугата няколко пъти се опита да го увери, че Хамон не е вкъщи. — Видях автомобила му на Ковънтри стрийт.

— Кълна ви се, че господин Хамон замина за село. Той дойде в града за няколко часа, за да уреди някои работи, и пак замина. Вкъщи престоя само десет минути, защото имаше телеграма за него.

— Няма да бъда учуден, ако се окаже, че казва истината — каза Марборн, като се върна при Слоун. — Но все пак ще го видя, и то не по-късно от утре сутринта.

На ъгъла на Шефтсбъри авеню Марборн се сбогува с приятеля си и тръгна към дома си. Разходката го освежи малко и сега се чувстваше добре. Неочаквано пак видя чуждестранния моряк. Голямото му бледо лице и тънките тъмни мустаци не можеха да не привлекат вниманието. Непознатият втренчено следеше движенията му и когато видя, че Марборн тръгна към вратата на къщата си, взе определено решение и се приближи до бившия детектив.

— Извинете — каза той, — ако не се лъжа, вие сте господин Марборн, нали?

— Да, аз съм.

— Имам поръчка за вас — и той му подаде един голям плик. — Господин Хамон ми поръча да ви предам това писмо, но аз трябва най-напред да се уверя, че вие наистина сте господин Марборн.

— Влезте вътре — покани го Марборн, като помисли, че Хамон му праща пари.

— Та значи вие сте господин Марборн? — За втори път попита морякът, когато влязоха в стаята. Той трудно говореше английски и втренчено разглеждаше Марборн. — Това е за вас. Ще бъдете ли така добър да разпечатате плика и да ми дадете бележка, че сте го получили?

Марборн отвори плика. За миг се обърна с гръб към непознатия. В същия миг Ахмед, говедарят, извади от джоба си крив нож и с тържествуващ вик се спусна към Марборн… По една щастлива случайност бившият детектив се обърна. Той не знаеше какво го накара да се обърне. Във висящото на камината огледало улови блясъка на ножа и инстинктивно побърза да събори масата и да се скрие зад нея. В следващия момент я вдигна и я хвърли с всички сили върху убиеца. След това веднага грабна револвера. Но изведнъж светлината угасна.

Макар че не беше вкусвал много от плодовете на цивилизацията, Ахмед бе живял в страна с електричество и знаеше за какво служи електрическият ключ. Марборн чу тропота на босите му крака по стълбите и се спусна да го гони. Но край вратата се блъсна в преметнатата маса и падна. Когато светна, непознатият бе безследно изчезнал. Нямаше го нито в стаята, нито на стълбището, нито на улицата.