Едгар Уолъс - Човекът с черната маска

— Нима се чувства толкова зле? — попита Джеймс. — Нима е толкова слаб, че да не мога да го видя?

— Страхувам се, че има температура, и то много висока, защото бълнува. Вие добре ли се познавате с него?

— Не, само съм слушал различни неща за него.

Както изглежда, тя нямаше желание да говори повече за господин Фарингтън и той побърза да се сбогува.

Морлек ясно съзнаваше, че няма да получи отговор на мъчещата го загадка, докато Фарингтън не оздравее.

По една необикновена случайност той се отклони от обичайния си път. Настроението го тласкаше към самота и той тръгна право към гъстите храсталаци.

Като излезе на полянката, той се озова лице в лице с Джоана. Тя яздеше кон и високо се засмя, като го видя. Наистина, в смущението си Джеймс беше много забавен.

— Вчера баща ми се върна в Крейз — обясни му тя. — И нашият живот в недрата на природата пак се поднови. Всяка минута чакаме Хамон да се появи и да наруши уединението ни.

— Поздравявам ви с това.

— Знаете ли, че тази нощ го ограбиха? Някой се вмъкнал в лондонската му къща. Това събитие много прилича на предишните ви подвизи — и тя втренчено погледна Джеймс.

— Страхувам се, че всичко това е само лошо подражание. Нима смятате да ме направите отговорен за кражбата?

— А нима не бяхте вие?

Той се усмихна и скочи от коня.

— Вие сте много любопитна личност, но този път няма да удовлетворя любопитството ви.

— Надявам се, че няма да отричате станалото.

— Господин Джеймс Морлек избягва да дава обяснения по този въпрос — отговори той.

— В такъв случай това все пак е ваше дело! — и девойката тежко въздъхна. — Много се страхувам от това. Но тук всички са убедени, че не сте напускали тази нощ Стария дом.

— Всъщност излизах тази нощ. Успях да прескоча до Лондон. Каквото и лошо да съм направил през тази нощ, все пак сторих и едно добро. Спасих един младеж от арестуване и го закарах при милата и любезна госпожа Корнфорд.

Джоана побледня като платно.

— Това е било много мило от ваша страна — каза тя.

— Познавате ли този човек?

Тя нищо не отговори.

— Кажете ми, той има ли причини да ви мрази?

Тя поклати глава.

— Джоана, доверете ми се. Кажете ми, имате ли някакви грижи и затруднения?

— Аз винаги имам грижи — отговори девойката. — Не помня нито един ден, в който да не съм била угрижена.

— Виждам, че избягвате да ми дадете ясен отговор. Добре, може би ще ми отговорите на друг въпрос — каза той, като с усилие подбираше думите си. — Джоана, ако аз… ако аз бях станал честен член на обществото и равен на вас по обществено положение… тогава… тогава бихте ли се омъжили за мен?

Нейните дълбоки, печални очи се спряха върху него и тя бавно поклати глава:

— Не, Джеймс.

— Защо? — изтръгна се от устните на Морлек.

— Защото… Вие току-що споменахте за Фери Фарингтън — тя едва произнесе тези думи. — И аз… аз съм негова жена!

Като каза това, тя обърна коня си, замахна с камшика и препусна в галоп.

Това беше сън! Това не можеше да бъде вярно! Той не можеше да повярва на тези думи. Сигурно тя искаше да го наплаши така, както преди наплаши Лидия Хамон. Онова, което каза, беше измислица. То бе немислимо. Та тя е още дете!

И той пак препусна към къщата на госпожа Корнфорд. Първото му желание беше да влезе вътре и да поиска от нещастния алкохолик обяснение за всичко това. Но му попречи появата на доктора.

Старият лекар приветливо му кимна с глава.

— Как е пациентът ви — попита го Морлек.

— Зле. Отслабна много и организмът му не може да се справя с болестта. Не се знае как ще свърши. Но и вие не изглеждате добре, мили Морлек.

— Ние оттогава не сме се срещали. Но вие няма защо да се безпокоите за мен. Здрав съм като кон.

Докторът повървя малко с Джеймс.

— Какъв чуден момък е този Фарингтън! — каза той, след като помълча малко. — Той има висше образование, а сякаш не е с всичкия си. Днес лежи и бълнува. Ако чуехте, косата ви би настръхнала. За щастие, аз съм плешив и тези думи не ми правят впечатление. Чували ли сте нещо за среднощните калугери?

— За какво?

— За среднощните калугери. Те много ме интересуват. Не сте ли слушали за тях? Право да си кажа, не би трябвало да разгласявам лекарска тайна, но… И когато говореше за среднощните калугери, той винаги споменаваше името Джоана. Бих искал да науча коя е тази тайнствена Джоана.

Джеймс нищо не отговори.

— Във всеки случай това е много разпространено име. Не сте ли обърнали внимание, че от време на време стават модерни някои имена, нали? Всички Марджъри, също както всички Дори и Доротеи се отнасят към 1896 година. Всички Джоани сега са горе-долу на деветнадесет години. А сега се навъдиха много Маргарити. Колко чудно е устроен този свят!