Едгар Уолъс - Човекът с черната маска

— Как се казваше… как се казваше девойката, която е разбила живота ви? — пресипнало попита Джеймс.

— Казваше се… казваше се Джоана. Тя разби живота ми… И ако я намеря, ще я убия…

В същия ден, когато Хамон получи отговор на телефонното си запитване до Мароко, Марборн, в чудесно настроение, обядваше в един от най-разкошните ресторанти в Лондон. Парите просто се сипеха към него и той гледаше да си угажда колкото се може повече. Слоун му беше гост. Той също от грозен човек с неизразително лице се беше превърнал в елегантен, модерен джентълмен.

— Я донесете още една бутилка! — заповеднически се обърна Марборн към келнера и самодоволно прокара ръка по бялата си жилетка, като запуши. — Ето това се казва живот, Слоун! Отдавна мечтаех да живея по този начин. Много по-добре е, отколкото да се гонят крадците.

— В това сте прав — скромно забеляза Слоун. — Но колко време ще продължава хубавият ни живот?

— Ще продължава, докато сам желая това — самодоволно отговори Марборн, като се любуваше на пръстена, който красеше ръката му.

— Каква работа имаш с Хамон?

— За каква работа питаш?

— Ти имаш нещо с него. Как сполучи да го притиснеш?

— На теб това трябва да ти бъде безразлично. Бъди доволен от това, което е, и не задавай излишни въпроси. Струва ми се, че съм достатъчно щедър към теб, нали?

— Вярно е — съгласи се Слоун и с възторг подаде ръка на покровителя си. След като си стиснаха ръцете, той продължи. — Наистина, вие сте много добър към мен.

— Ако искате, ще ви съобщя някои неща — самодоволно заяви Марборн. — Разбира се, не всичко, но… В ръцете ми попадна един документ. Не мога да ви кажа какво съдържа и как ми попадна. Той може да причини много неприятности на Ралф. Знаете ли, Слоун, този човек струва около един милион и при това има сестра!

И той от задоволство целуна върха на пръстите си.

— Аз чувах някои неща за сестра му — забеляза Слоун — и доколкото мога да съдя, съвсем не е за вас.

— Какво искате да кажете с това? Преди Ралф да забогатее, тя е работила в един бар. И това не е всичко. Тя е приготвяла коктейли в един много удобен бар на Глазгоу стрийт. Не е по-добра, но не е и по-лоша от мен.

Слоун се съгласи с думите му.

— Не бива да говорим лошо за Хамон — продължи Марборн, като се успокои. — Кой е той? Един крадец, нищо повече! И аз имам доказателства за това!

— Значи ето какво сте узнали за него! — каза Слоун.

— Не е ли все едно какво зная за него! — продължи Марборн и кимна на келнера да се приближи.

— Искате ли да пием още нещо? — попита Слоун.

— Стига! — отсече Марборн. — Ей там, срещу нас, седи оная стара свиня Уелинг.

Откритието, че старият детектив може да ги е наблюдавал през цялата вечер, веднага сломи въодушевлението му. Уелинг седеше на малка масичка и много бавно ядеше скромната си вечеря. Като улови погледа на Марборн, стана от мястото си и тръгна към масичката, където седяха двамата бивши детективи. Слоун по навик стана на крака и се опъна като струна.

— Я сядайте, глупаво магаре — изсъска му Марборн. — Та вие вече не служите!… Добър вечер, капитан Уелинг.

— Добър вечер, Марборн — отвърна капитанът на бившия си подчинен.

— Както се вижда, добре си живеете — и като седна на стола, огледа двамата приятели. — Сигурно изкарвате много пари, Марборн. Това е чудесно. Честно спечелените пари носят щастие, а нечестно спечелените — нещастие. Те водят в затвора.

— Не съм склонен да говоря с вас за това, Уелинг — прекъсна го Марборн. — Ако си въобразявате, че парите ми са спечелени…

Уелинг спря словоизлиянията му с любезно движение.

— Да не се готвите да ме уверите, че стоите без работа? Как е вашият приятел Хамон?

— Не се познавам с Хамон, или по-точно не го познавам достатъчно добре, за да зная как е — почти извика Марборн. — Лично вие какво желаете от мен? Защо ме затормозявате с разпита си? Нищо не ви дължа…

— Дължите ми много — възрази Уелинг и извади от джоба на жилетката си наполовина изпушена пура. — Началникът на полицията реши да ви предаде на съда. И това решение би ви струвало десет месеца затвор. Но аз го уверих, че в интерес на службата, срещу вас не трябва да се повдига обвинение. Та значи Хамон се чувства добре, а?

— Нищо не зная за Хамон.

— Той е много любезен човек — продължи добродушно настроеният Уелинг. — Наистина е много мил човек. Сега работите за него, нали?

— Вече ви казах, че нямам нищо общо с Хамон.