Едгар Уолъс - Човекът с черната маска

— Това е напълно достатъчно — отговори Марборн. — Моят план е така разработен, че сега не ми трябва нито една негова вещ.

Марборн реши да премълчи за посещението си при Морлек, защото то можеше да подбие авторитета му в очите на Ралф.

— А кога се готвите да осъществите плана си?

— Още тази седмица, надявам се. Няма защо да се страхувате. Ще намеря достатъчно доказателства, за да го пратя в затвора. А когато го затворим там, лесно ще направим обиск в градската му къща и в Съсекс.

След като детективът си излезе, Ралф побърза да се върне при сестра си.

— Кой е този човек? — попита Лидия и непринудено се прозина. — Ти приемаш вкъщи много чудни хора!

Ралф мълчаливо я погледна.

— Знаеш ли — продължи тя — аз обещах на леля Дер да прекарам с нея събота и неделя. Тя има очарователно момче. Следва в Итън…

— Лидия — прекъсна я Хамон, — слушай внимателно какво ще ти кажа. По онова време, когато още не бях богат, ти работеше в един бар и изкарваше точно толкова, колкото да не умреш от глад. Ще си позволя да ти напомня това. Богатството ми не е безкрайно и аз не мога да допусна по-нататъшното увеличаване на разходите ти. Най-добре ще бъде да изхвърлиш от главата си всичките си приятелки, които са достатъчно богати, за да пращат синовете си в Итън. Спомни си как живееше по-рано… Много е възможно да се наложи пак да се заловиш за работа.

— Какво значи това? — Тя престана да разиграва светска жена и в гласа й зазвуча неприкрита от нищо злоба и учудване. — Нима искаш да кажеш, че пак трябва да работя в бара, докато ти изкарваш десетки хиляди фунта? Не забравяй, Ралф, че аз ти помогнах навремето! Или си забравил за Джони Корнфорд?

Ралф пребледня.

— Можеш да не ми припомняш това — рязко я прекъсна той. — Аз и сега имам нужда от помощта ти. Марборн е начертал цял план, за да обезвреди Морлек. Ако този план пропадне, ще трябва да се погрижиш да го обезвредим по друг начин. Тогава ти ще трябва да се заловиш за работа.

— О, виж какво било! А какво ще получа за това? Сигурно също толкова, колкото за историята с Корнфорд. С други думи — нищо.

— Та тогава и аз нищо не получих!

— Лъжеш, Ралф! Но мен няма да ме измамиш.

— Уверявам те, че нищо не получих от тази работа — продължи Ралф. — Тя беше едно страшно разочарование за мен. Тогава щеше да настъпи край за мен, ако не се беше появила една щастлива случайност. На мен не ми беше писано да използвам парите на Корнфорд.

Настъпи кратко мълчание.

— Какво трябва да предприема по отношение на Морлек? — попита Лидия. — Сигурно трябва някъде да го примамя. Та той толкова много пари ли има?

— Той има неизброимо количество пари, но не е в тях въпросът.

— А как изглежда този Морлек?

Ралф влезе в кабинета и се върна с една фотография на Джеймс. Лидия внимателно разгледа портрета.

— Много е хубав — каза тя. — Какво представлява?

— Бих дал много да изясня това. Не ми задавай глупави въпроси. Исках само да видя дали той ти се харесва и дали си готова да му отделиш внимание. Разбира се, още сега ти казвам, че ще спечелиш много от това!

Тя престана да гледа фотографията и се обърна към брат си:

— В такъв случай не е много важно какво представлява самият той.

В петък вечерта над Лондон падна гъста мъгла. След вечеря Джеймс Морлек започна разсеяно да преглежда вечерните вестници. Бинджер си отиде по-рано от друг път и получи заповед да не идва в продължение на три дни, защото господарят му се готвеше да иде в имението си.

В съседната стая стояха готовите куфари. Но поради мъглата Джеймс бе принуден да отложи заминаването. Край входа чакаше автомобилът. Морлек се приближи до прозореца и огледа улицата.

— Въпреки всичко ще замина — каза той, като се обърна към Ахмед.

В това време телефонът зазвъня. Той се приближи до него, вдигна слушалката и чу непознат развълнуван глас:

— Господин Морлек ли е на телефона?… Обаждам се от Блекхет. Бинджер е прегазен от автобус. Заведоха го на Грандфилд гардънс 12. Може би ще дойдете да го видите?

— Сериозно ли е ранен? — бързо запита Морлек.

— Надали ще остане жив… Аз съм доктор Гронджер.

Джеймс затвори слушалката и веднага тръгна към Блекхет. Либер, който продължаваше да следи квартирата на Морлек, го видя как излезе от вкъщи и побърза да телефонира на Марборн.

— Той излезе — каза той по телефона. — Десет часа и пет минути.

— Сам ли?

— Да. Качи се на автомобила си. Стори ми се, че много бърза.