Едгар Уолъс - Фантома на Лондон

— Разбира се, ще забравя, не се безпокойте!… Аз не зная нищо за фалшифициране!… Джон е арестуван, защото е заловен на покрива на чужда къща през нощта.

— За кражба!…

— Това още не мога да ви кажа. Но ще направя всичко възможно, за да облекча положението му. Ще отида при един познат адвокат и ще му поискам съвет… Във всеки случай той постъпи брутално с Майстер.

Алън й разказа за сцената в участъка.

— Как!… Той се е бил с Майстер?… Той е полудял! Та нали е зависим от него… — тя изведнъж спря.

— Какво искате да кажете? Защо да е зависим от Морис?

Мери мълчеше.

— Имате предвид фалшификацията, за която споменахте преди малко, нали?

— Алън, нали ми обещахте…

— Разберете, драга Мери, че всичко, което кажете, ще бъде чуто само от Алън Уембъри — ваш приятел, а не от полицейския инспектор… Нима няма да ми позволите да ви помогна и няма да ми разкажете?

— Не, не мога, не мога — прошепна тя. — Морис няма да прости на Джон. Той е толкова отмъстителен! А досега беше толкова мил! Той искаше да помогне на Джон да купи чифлик и да се залови с птицевъдство…

Алън нямаше право и не разказа на Мери за предателството на Майстер.

— Доколкото разбрах — каза той, — на покрива зад водосточната тръба трябвало да има скрити вещи, крадени отдавна… Но в крайна сметка се оказало, че там няма нищо.

Мери беше подпряла глава на масата и тихо плачеше.

— Нима не мога да ви помогна? — попита я той с треперещ от вълнение глас. — Сега не гледайте на мен като на син на ваш стар служител или като на полицейски офицер, а просто като на ваш приятел, който… ви обича.

Мери не се помръдна и не се опита да се освободи от ръцете му, които обгръщаха раменете й.

— Радвам се, че ви казах това — продължи той. — Цял живот съм ви обичал… Защо не отговаряте нищо, Мери?

Изведнъж тя го отблъсна и скочи. Очите й бяха широко отворени.

— Не мога… не мога! — извика тя. — Не ме докосвайте, Алън, аз съм недостойна за вас. Мислех, че няма да има нужда да отивам, но сега виждам, че съм длъжна да го направя… заради Джон.

— Да направите какво?

Тя сграбчи ръцете му и извика:

— Алън, зная, че ме обичате… и съм щастлива… Но аз трябва да спася Джон.

— Кажете какво има? — разпитваше я той.

— Не мога — твърдо отговори Мери. — Трябва да направя това сама и никой не може да ми помогне.

Но не беше така лесно да убеди Алън.

— Вероятно става въпрос за Майстер и той ви заплашва с нещо, нали?

— Не мога да говоря за това с вас, Алън — каза тя с уморен глас. — Мисля за Джон сега.

Но Алън не мислеше за Джон в този момент. Той я сграбчи в обятията си и я целуна по студените устни.

— Сега трябва да разбера някои неща относно делото на Джон — каза той. — Моля ви се, стойте тук, ще се върна скоро.

Мери искаше да го извика, но той вече беше излязъл.

Къщата на Майстер беше съвсем тъмна, когато Алън се приближи към нея. Дежурният полицай му съобщи, че е чул вътре да се свири на роял. Той имаше ключ от входната врата и Алън влезе.

Вратата на Майстер беше заключена. Алън почука силно.

— Кой е? — чу се разтревоженият глас на Майстер.

— Уембъри. Отворете вратата!

Той чу недоволно ръмжене и стъпките на Майстер, който отвори вратата. Стаята беше тъмна. Само една лампа светеше до рояла. Майстер беше пиян. В стаята се усещаше силна миризма на вино, търкаляха се празни бутилки. Алън завъртя ключа на лампата. Майстер учудено го гледаше.

— Неприятна ми е светлината — избърбори той. — Защо запалихте лампата? Изгасете я.

— Аз искам да ви виждам. А искам и вие да ме виждате…

Майстер го гледаше с безумен поглед.

— Отлично, г-н Уембъри! — каза той най-после. — Но може би ще ми обясните защо се разпореждате като господар в къщата ми: влизате, когато искате, палите лампа и т.н.

— Исках да говоря с вас по повод на един фалшифициран подпис — отговори Алън, като го гледаше изпитателно.

— Фалшив подпис? Какво искате да кажете с това?

— Добре знаете какво искам да кажа. За какво фалшифициране сте говорили с Мери Ленле?

Майстер веднага съобрази, че Алън нямаше да му зададе този въпрос, ако Мери му беше разказала всичко. Вероятно той все още не знаеше точно каква е работата.

— Вие идвате тук посред нощ и ме питате за някакъв фалшифициран подпис — престори се, че нищо не разбира, Майстер. — Та аз като адвокат съм имал толкова често работа с фалшиви подписи, че наистина не зная за кой именно говорите!

Очите на Майстер често поглеждаха към малката, покрита с бяла покривка маса в средата на стаята. Алън недоумяваше какво може да се крие под покривката: вечерята на Майстер или…