Едгар Уолъс - Фантома на Лондон

— Значи ти го обичаш?

— Той беше много добър към мене… — започна тя и в същия момент се запита в какво точно се беше проявила добротата на Майстер.

— Все пак от днес ти ще прекратиш работата — каза Джон сериозно.

Мери се разсмя и възкликна.

— Не знаеш колко неотложни неща имам да свърша.

Тя седна зад пишещата машина, а в това време вратата се отвори и влезе самият Майстер. Като видя младия Ленле в стаята, той се намръщи.

Джон с поглед каза на сестра си да излезе и се обърна към Морис, без да му подаде ръка.

— Кажете ми, Майстер, защо не сте казали на сестра ми за парите, които ви оставих за нея?

— Отговорете ми първо вие, Джон, какво правите тук? — вече поуспокоен попита Майстер.

Джон накратко преразказа историята на своето освобождаване и като гледаше изпитателно Майстер, повтори въпроса си.

— Драги ми Джон, смятах, че ще е по-добре да намеря някакво занимание на очарователната ви сестра, която иначе би скучала. Впрочем, към нея изпитвам най-топли бащински чувства.

Майстер видя строгия поглед на брата и неволно сведе глава.

— В такъв случай стойте по-настрана от нея, отдавна ви познавам, Морис, и зная, че репутацията ви не е от най-добрите. Още веднъж ви предупреждавам, ако имате намерение да повторите историята с Гуенда Милтън, зле ще си изпатите!

Морис Майстер се приближи до рояла и засвири сантиментална мелодия, която го погълна така, че съвсем забрави за присъствието на младежа.

Той не забеляза силуета с черна брада, който се приближи до прозореца и внимателно огледа стаята.

Джон не спираше да заплашва Майстер.

— Сам ще се уверите, Морис, че ако не престанете да ухажвате сестра ми, както сте правили с Гуенда Милтън, ще изпреваря Фантома!

— Какво говорите, Джон — с усмивка отговори Майстер. — Нали знаете, че Фантома лежи на дъното на пристанището в Сидни.

— Фантома е в Лондон и вие много добре знаете това — сухо възрази младият човек. — Никой не може да каже дали в този момент е близо, или далече от вас…

Човекът зад прозореца изведнъж изчезна, като че ли беше чул последните думи.

— Защо ме занимавате с тези въпроси, Джон? — забеляза Майстер. — Виждате, че не искам да се карам с вас.

Вместо отговор Джон извади от джоба си пакетче и го разви на масата. В него имаше малка брилянтна гривна.

Майстер я взе и я поднесе към светлината.

— Ето я значи гривната! А аз непрекъснато се питах къде може да сте я скрили!

— Взех я, идвайки насам — отвърна Джон. — Бях я оставил у един мой приятел. Това е всичко, което получих срещу трите години затвор — прибави той с горчивина. — Извърших три кражби, но само една от тях ми донесе нещо.

Майстер промълви замислено.

— Имате предвид кражбата на Камден Кресент, нали?

— Не ми се иска да се връщам отново към това — прекъсна го нетърпеливо Джон. — Затворът направи от мен друг човек. А що се отнася до тази кражба, човекът, когото ми бяхте изпратили на помощ, избяга с плячката. Нали вие сам ми казахте това…

В главата на Майстер се зараждаше нов план.

— Тогава не ви казах истината. Човекът не е избягал с откраднатото — прибави той, като погледна през прозореца и заговори по-тихо.

— Така ли? Нима?

— Той самият ми разказа всичко. Откраднатото е скрил в една запустяла къща на Камден Кресент. Криех от вас, защото не исках да се замесвам в това след аферата с бисерите на госпожа Дарнлей.

На лицето на Джон се изписа нерешителност — вече беше готов да се поддаде на изкушението.

После обаче махна с ръка и каза бързо:

— Нека си стои там.

Но за опитния Майстер беше ясно, че младежът не е казал последната си дума и все още може да бъде изкушен. Той се разсмя:

— Вие сте луд! Помислете само какво сте получили за дългия ви престой в затвора?… Тази играчка… — И той посочи гривната. — Ако ви дам за нея двадесет лири, то ви уверявам, че сте направили добра сделка. А помислете, че в онази къща има скрита плячка на стойност повече от осемстотин лири!

Майстер продължи замислено: в главата му се раждаха различни планове и начини за осъществяването им.

— Идете там още тази нощ — предложи той.

— Ще помисля върху предложението ви. Но вече не помня номера на къщата.

— Петдесет и седем — отговори Майстер. — Сега ще ви дам двадесет лири за гривната.

Той издърпа чекмеджето и извади една кутийка, в която държеше пари.

— Съгласен съм на тази сума — каза Джон. — Но ако отида за откраднатото, искам пълната му стойност… В противен случай ще се обърна към някой друг.