Едгар Уолъс - Фантома на Лондон

— Да, някой, който не живее в Дептфорд! Честно казано, вие не трябва да се срещате често с този детектив.

— Защо, ако мога да ви попитам?

— По много причини: първо, на мнозина от моите клиенти ще им е неприятно да разберат, че секретарката ми се вижда с полицейски инспектор. Но, разбира се — прибави той, като видя, че Мери се намръщи — не аз избирам познатите ви. Искаше ми се просто да ви помогна, скъпа Мери! И преди всичко, искам да ви кажа, че не трябва да оставате да живеете самичка в квартирата на Малпас Роуд.

— Джон по всяка вероятност ще бъде изпратен в затвора, нали? — попита неочаквано Мери.

Майстер реши да й каже истината.

— На брат ви му предстои каторжна работа и вие трябва да се примирите с тази мисъл. Може би той ще бъде осъден на седем или повече години и вие не би трябвало да си затваряте очите пред този факт. Повтарям ви — за вас ще бъде трудно да продължавате да живеете сама в онази квартира.

— Аз ви казах вече моето решение — отвърна Мери. — Зная, че искате да ми помогнете, Морис, но е безполезно да настоявате повече. Ако искате да работя за вас, то аз ще го правя с удоволствие, но до излизането на Джон от затвора ще остана да живея в нашата квартира.

Алън влетя в стаята с новината за присъдата на Джон.

— Три години каторжен труд. Извади късмет, че съдията ме попита какъв живот е водил досега и аз разказах на съда всичко, което знаех. Казах им, че Джон беше възпитано и скромно момче, което се поквари от приятелството си с непочтени хора. Не се безпокойте — добави той, обръщайки се към Мери — ще дойде ден, когато ще мога да изоблича човека, който погуби брат ви, и тогава този човек ще застане пред съда и ще заеме неговото място в затвора.

След тежкия удар, който й нанесе присъдата на брат й, Мери се отдаде напълно на работата си и Майстер беше доволен от това развитие на нещата. Тя често си мислеше дали не трябва да разкаже на известния адвокат за посещението на Кора Милтън, но нещо я възпираше да го направи. Самият Майстер вече рядко споменаваше името на Фантома. Твърде заета с този ритъм на живот, Мери почти не се виждаше с Алън. Веднъж го срещна на главната улица съвсем случайно.

— Алън! — извика тя. — Толкова рядко ви виждам напоследък!

— Имате ли някакви новини за Джон?

— Да, той се чувства добре и вече прави планове за бъдещето. Бих се радвала, ако отидем някъде да изпием чаша чай и да поговорим на спокойствие. Нека се уговорим за сряда следобед!

Тази случка зарадва много Алън и когато той се върна в службата си, всевиждащият доктор Ломънд погледна засмения детектив изпод очилата си и извика:

— Навярно сте получили неочаквано и голямо наследство?

— Не, нещо повече — избавих се от измъчващите ме угризения.

В този миг вратата на стаята се отвори и в стаята влезе едър човек, облечен в дрипи. Изглежда, той познаваше добре обстановката, защото бързо се ориентира в нея, и забелязвайки инспектор Уембъри, на лицето му се появи широка усмивка.

— А, това сте вие, Хекит! Не знаех, че вече сте на свобода! — Алън протегна ръка на новодошлия и го поздрави сърдечно.

— Свободен съм още миналия понеделник — каза човекът, когото Алън нарече Хекит. — Господин Майстер дори обеща да ми намери работа.

— Как, Сем, вие искате да се заемете с адвокатстване? — пошегува се Алън.

— Не, аз ще му чистя обувките… Разбира се, това е унизително занимание за човек с моите способности, но какво да се прави, когато полицията непрекъснато ме преследва.

Хекит потърка небръснатата си брада и продължи:

— Колко е ужасно това, което се случи с младия Ленле!

— Познавате ли го? — попита Алън.

— Не мога да кажа, че съм го познавал — Хекит не отговори веднага. — Бях само веднъж при него в имението. Тогава ми предложи да свършим заедно една работа. Обаче аз не обичам да работя с любители и не се съгласих. При това искаха да използваме оръжие.

Този страх на дребните мошеници да не бъдат хванати на местопрестъплението с оръжие в ръка беше добре познат на Алън. Все пак му беше интересно да разбере кой е предложил на Хекит тази „работа“. Но въпреки всички старания това не му се отдаде.

— А имате ли някакви новини за Фантома, господин Уембъри? Истина ли е, че се е удавил?

Алън беше учуден — наистина всички дребни престъпници се интересуваха от тази зловеща фигура от подземния свят.

— А него познавахте ли, Сем?

— Аз съм един от малцината, — отговори той, — който го е виждал без никакъв грим. Нито един актьор не може да се преобразява като този господин!