Едгар Уолъс - Летящата бригада

Тя премести погледа си върху Тайзър. Старият евреин се бе оттеглил зад пердетата на малката си стаичка.

— Мистър Тайзър ми каза, че полицаите са убили Рони. Това е невероятно!

Марк сви рамене.

— Няма нищо невероятно за лондонската полиция — каза той сухо. — Не казвам, че са имали намерение да го убиват, но те са го ударили. Хванали са го в момента, когато той с лодката се е връщал от един параход, който ни доставя контрабандните стоки и, или е получил някой удар, който го е изхвърлил извън борда, или нарочно е бил хвърлен в реката, след като са видели колко зле са го наранили.

Тя кимна отново.

— Инспектор Брадлей, нали? — попита тя.

— Да. Той мразеше Рони. Брадлей е от онези хора на Скотланд Ярд, които имат твърде малко възпитание и много нисък морал.

От другата страна на завесите в дъното на стаята долетя мек звук от цигулка. Марк се обърна гневно по посоката на звука, но момичето сложи ръката си на рамото му. Жест, който го накара да мълчи.

От стаичката долитаха тихите, меланхолични тонове на „Chanson d’Adieu“ от Тости.

— Кой свири? — попита тя тихо.

Марк сви нетърпеливо рамене.

— Евреинът, Ли Жозеф. Трябва да го видите.

— Ли Жозеф? Този, който е видял убийството на брат ми?

— От разстояние, мила госпожице — изписка Тайзър. — Нищо определено не е могло да се види. Мисля, че ви обясних това. Скъпият ни приятел само е видял полицаите да се бият с нашия покоен приятел.

Студените очи на Марк се спряха върху него.

— Достатъчно, Тайзър — прекъсна го той. — Кажи на Ли Жозеф да дойде.

Свиренето скоро спря и тя с учудване се вгледа в странния човек, който влезе в стаята. Ли пристъпваше към нея прегърбен, като я гледаше под вежди и търкаше ръцете си една в друга. Той представляваше зловеща фигура и Ан изведнъж се почувствува твърде неловко.

— Това е мис Перимен, сестрата на Рони.

Лицето на стареца се сбърчи в гримаса…

— Аз току-що говорих с него — каза той.

Гласът му беше необикновено дълбок и мелодичен.

Момичето се вгледа с изумление в него.

— Вие говорихте с него?

— Не обръщайте внимание на Ли — тонът на Марк беше остър, почти заповеднически. — Той е малко… — той многозначително се пипна по челото. — Вижда духове и разни други неща.

— И други неща — повтори евреинът, а очите му все повече се разширяваха. — Чудновати неща, неща, които никой не вижда, освен аз — Ли Жозеф!

Лицето му се изкриви в странна усмивка. Погледът му беше втренчен в нещо, което стоеше помежду им.

— И така, ти си тук — каза меко той. — Ах, знаех, че ще дойдеш, моя малка Фреда.

Той се наведе и погали главата на някакво невидимо дете.

— Ти си станала добро момиче, откакто се удави в канала, нали? А! Изглеждаш толкова весела.

— Млъкни, Жозеф! — прекъсна го грубо Марк. — Плашиш госпожицата!

— Той не ме плаши — каза Ан спокойно.

Ли Жозеф се обърна и закрачи обратно към стаичката си. Раменете му се тресяха от беззвучен смях.

— Често ли изпада в такова състояние?

— Винаги е такъв — каза Марк и бързо добави: — Но той е напълно нормален във всяко отношение. Жозеф, не си отивай. Искам да разкажеш на госпожицата какво си видял.

Ли Жозеф бавно се върна и спря на няколко крачки от момичето. Ръцете му бяха скръстени на гърдите, сякаш се молеше.

— Ще ви кажа какво видях — говорът му изведнъж стана механичен. — Първо, лодката на Рони. Тя се отдели от парахода. После Рони гребе, гребе с всички сили. Полицаите го посрещат и почват да се бият с него, докато той падна във водата и чух, че Брадлей каза: „Свършихме го, не казвайте никому за това!“.

— Видяхте ли всичко това?

Той наведе глава и тя се обърна към Марк.

— Защо не дадохте оплакване срещу тези хора? Защо сте допуснали това убийство да се причисли към „убийствата, извършени от неизвестен човек“? Неприкосновена ли е полицията в тази страна? Може ли тя да извърши всякакви престъпления… убийства и никога да не бъде осъждана?

За пръв път той почувствува вулкана, който бушуваше в сърцето й. Гласът й трепереше от гняв.

— Брадлей — кой е Брадлей? Той е човекът, за когото говорехте, нали? Ще запомня името му.

Тя отново хвърли поглед към стареца. Той беше затворил очите си и скръстил спокойно ръце, като се поклащаше леко наляво и надясно.

— Подаде ли той оплакване до полицията?

Марк се усмихна.

— Каква полза? Трябва да разберете, мис Перимен, че полицията сама за себе си е закон не само в тази страна, но и във всяка друга. Аз мога да ви кажа неща, които са се случили в Ню Йорк…