Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Скапаняк — промърмори Родригес, когато се настани пред бюрото си.

Нюрнберг-Вюрцбург, Германия

Влакът профучаваше през еднообразен пейзаж от ниви и селски къщи.

— Баща ми избягал само с дрехите на гърба си и две карти — каза Алета, преди да извади първата карта. — До края на живота си беше убеден, че тази е свързана някак с Тикал, но не успя да я разгадае.

Къртис се взря в схемата върху хартия от хуун .

— Триъгълник в Тикал… Може да означава какво ли не.

Алета кимна.

— А тази не е истинската — подаде му втората карта. — Оригиналът бил даден на дядо ми от старейшини на маите и също бил нарисуван на хартия от кора.

— Къде е сега оригиналът?

— Нацистите го взели, когато арестували цялото семейство, но баща ми нарисувал копие по памет. За съжаление не помнел всички фигури и копието е съвсем приблизително. Смяташе, че очертанията напомнят формата на езерото Атитлан.

Къртис разглеждаше озадачен втората карта.

— Не си ли съгласен? — попита тя.

— Може и да е езерото Атитлан, не съм бил по онези места. Проблемът е, че само за едната линия от трите има някакви координати, стига това да е значението на фигурите. Само че… Ами да, разбира се! — възкликна той. — Обратна засечка!

— Обратна засечка ли?

— Стар похват на военните топографи. Използвали са го, преди технологията на GPS да развали цялото удоволствие от лутането в горските дебри. Ако не знаеш координатите си, качваш се на високо място и с компаса мериш приблизително посоката към три видими ориентира, които са отбелязани на картата, тоест знаеш техните координати. Обръщаш измерванията в посоките от трите точки към твоето място и на картата се получава доста малък триъгълник, в който би трябвало да се намираш ти. Има ли такива открояващи се ориентири около езерото Атитлан?

— Вулканите! Има три вулкана, най-големият от които е Атитлан. — Алета посочи най-южната точка на картата. — На север от него е вулканът Толиман, а на изток — Сан Педро, в чието подножие има малко село. Високи са над три хиляди метра, затова се виждат от всяка точка в езерото. Два от тях са близо един до друг, както показват и линиите на картата. Всичко съвпада.

— Но и това не помага много. Само една от посоките е с някакви знаци, а триъгълникът, в който се пресичат, става големичък.

— Това е запомнил баща ми — вдигна рамене Алета, — а и там, където линиите се пресичат, няма кой знае какво. Най-близкото село до Сан Педро е Сан Маркос, където израснах като малка. Разположено е около това заливче. Има насаждения от кафе, отглеждат и царевица. Има също зеленчукови и овощни градинки… Животът там беше простичък и спокоен, докато не дойдоха „отрядите на смъртта“.

Къртис я погледна със съчувствие и пак посочи триъгълника.

— А това тук?

— Голям вулканичен хребет, който се спуска към езерото. Без другите координати все едно търсим игла в купа сено.

— А вулканите активни ли са?

— Атитлан е активен, последното му изригване е било през 1853 година. Толиман — може би, но не е изригвал през последните векове. Самото езеро е създадено от изригване.

— Много ли са селата около езерото?

— Не. Панахачел е най-голямото градче на северния бряг… с около 14 000 жители. Иначе има само селца като Сан Педро, Сан Лукас, Сан Маркос и Сан Хуан. Имената подсказват влиянието на испанската католическа църква, но духът на маите още е жив там.

— Все пак и трите линии минават през езерото. Дали не търсим нещо, което е под водата?

— Атитлан е много дълбоко езеро, на много места дълбочината е над 400 метра, има и подводни пещери. — Двамата се смълчаха, докато обмислят какво означава това за тяхното начинание. — В Санта Крус има школа по подводно плуване, но не ми се вярва, че отиват да се гмуркат толкова на юг…

— Гмуркането в езера на голяма надморска височина е свързано с особени рискове — напомни Къртис, който се питаше дали Алета ще сподели с него какъв опит има като водолаз. — Необходимо е специално обучение.

И двамата знаеха, че на голяма надморска височина нараства опасността от кесонна болест.

— Ти гмуркач ли си? — попита Алета.

— Обучавах се с отряд „тюлени“ от флота…

Гласът му заглъхна, когато погледна към коридора. Къртис се напрегна, щом видя мъжа с палтото и баретата.

— Какво става? — настръхна и Алета.

— Имаме си компания. Онзи е баретата, който мина преди секунди. Прибери картите и бележника в куфарчето и се престори, че спиш. Ако онзи се върне, не мърдай. Дишай бавно и остави всичко на мен.