Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Ще оцелеят само онези в подземни бункери — добави тя. — Неотдавна прочетох статия на група учени, които са сондирали древни вулкани и пробите показват, че магнитните полюси невинаги са били в Арктика и Антарктика…

— Не бяха ли открили и останки от тропически коралови рифове при сондиране в Нюфаундленд?

— О, има още много доказателства. Под леда в Антарктида са намерени вкаменелости от тропически дървета и папрати, а възрастта им съвпада с твърденията на маите за събитията в древността. Близо до Северния полюс пък в пробите има останки от блатни кипариси, в северните райони на Гренландия — от смокинови дървета. Тоест в миналото е имало размествания на само на магнитните, но и на географските полюси, които са опустошавали живота на планетата.

— Покачването на слънчевата активност също показва, че ни предстоят тежки времена — промърмори Къртис, — но монсиньор Дженингс като че не иска да повярва в знанията на маите за магнитното поле на слънцето?

— Струва ми се странно след всичко, което би трябвало да е научил за маите — съгласи се Алета и обърна на друга страница. — Леви е написал: „Стела F ни дава неоспорими доказателства, че маите са познавали добре 22 годишния цикъл на слънчевото магнитно поле и свързаното с него засилване и отслабване на слънчевата активност“.

— Твоят дядо има ли предположения как една древна цивилизация може да е проучвала слънчевите петна без дори подобие на телескоп?

Тя завъртя глава.

— Само споменава, че не е сигурен дали маите са знаели нещо за по-бързото движение по екватора на слънцето в сравнение с полюсите и дали това е причината за бъркотията в слънчевата плазма. Той се съмнява и че са били наясно със силната електромагнитна радиация и „слънчевия вятър“. Предполага обаче, че са знаели за въздействието на слънчевите петна върху нашата планета. Поне няма спор, че са можели да предсказват циклите им.

— Сегашният цикъл ще достигне върховата си активност през 2012 година. Като си представя изместване и на географските полюси — Северният в Ню Йорк или Южният в Сидни…

Къртис предпочете да не се впуска в подробности какво би могло да се случи. Ако Кодексът на маите наистина предсказваше и изместване на географските полюси, човечеството трябваше да вложи огромни усилия, за да се предпази поне отчасти, но въпреки това животът на Земята не би могъл да оцелее в сегашния си вид.

Централа на ЦРУ

Лангли, Вирджиния

— Дейвис, всички ли са тук? — попита Уайли, щом влезе в оперативната зала.

Компютърен екран показваше изображение от сателит в реално време — влак в Германия, който се отдалечаваше на северозапад от границата с Австрия. На друг екран върху карта, по средата на която беше река Дунав, мигаше синьо кръстче с изписан до него мобилният номер на Содано. Кръстчето се местеше на юг през Будапеща. На трети екран върху картата на Виена също със синьо кръстче беше отбелязан мобилният телефон на О’Конър. Той се движеше от „Мариа-Терезиан щрасе“ към Донауканал .

— Готови сме, сър — потвърди Дейвис. — Имаме защитена видеовръзка с резидентите ни във Виена и Берлин.

Лари Дейвис не беше много по-висок от Уайли. Затлъстял, оплешивяващ и вечно задъхан, сега той бършеше с кърпа челото си.

— Имаме извънредна ситуация! — изръмжа Уайли към шестимата агенти, на които Дейвис бе дал достъп до строго секретната част от „Операция Маи“. — С най-висш приоритет! Виена, какво можете да ни кажете?

На поредния екран се появи резидентът на ЦРУ във Виена. Малката оперативна зала, в която беше той, се намираше в недрата на четириетажното посолство на САЩ на тихата „Болцманщрасе“.

— Наш човек се качи в експреса Виена-Вюрцбург. Той потвърди, че Тутанкамон и Нефертити са в трети вагон. В момента влакът е на десет километра северозападно от Нюрнберг. По разписание ще пристигне във Вюрцбург след петдесет и две минути.

— В такъв случай у кого е мобилният телефон на Тутанкамон?

— Не знаем, но още се движи бавно към Донауканал .

— Който и да го е взел, искам да бъде установен незабавно!

— Наблюдаваме района.

Старшият агент във Виена беше побелял ветеран в края на шестото десетилетие от живота си и не се плашеше от избухливостта на заместник-директора.

— Ами Содано?

— Изглежда, че още е на шлеп, който в момента минава през Будапеща.

— „Изглежда“ ли?! Искам да знам !

Уайли се вторачи яростно в екрана. Синьото кръстче доближаваше остров Маргитшигет южно от моста Арпад.