Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— С други думи, изтезанията са удобно средство — спокойно вметна Къртис. — Права си, разбира се — и във Ватикана, и във Вашингтон се самозабравиха. Нямам намерение да оправдавам непростимото. Имаш всички основания да се отвращаваш от външната политика на Щатите. Половината свят вече ни мрази.

— Голям оптимист си, ако си въобразяваш, че само половината свят ви мрази. Там, където живея, доста трудно ще намериш някой да каже добра дума за американец. Не се залъгвай, че и в Европа са настроени много по-благосклонно към вас. Не ми се вярва, че имаш представа колко навреди на Щатите политиката на вашето правителство, господин О’Конър. — Алета неприязнено наблегна на фамилията му. — Или трябва да те наричам агент О’Конър?

— Така е само във филмите. Ако започнеш да ме понасяш, предпочитам да ме наричащ Къртис.

— Като те слушам какво ми наговори досега — продължи тя по-кротко, — не мога да проумея защо още работиш за ЦРУ.

— Е, щом разгадаят какво се случи в твоя апартамент, ще изхвърча на секундата от Управлението. Но каквото и да си мислиш, мнозинството мъже и жени в ЦРУ са, общо взето, почтени хора, които се опитват да служат на своята страна. Има и отвратителни изключения. — Къртис помълча, опитваше се да осъзнае собствените си чувства. — Постъпих в ЦРУ, защото се надявах, че мога да направя нещо смислено. Жалко, че тези надежди се оказаха заблуда. Знам ли… Ако намерим кодекса, може и променим мъничко положението към по-добро. В бележника на твоя дядо има ли някакви насоки?

— Не успях да прочета всичко внимателно, но когато правил разкопки в Тикал през 30-те години, Леви намерил каменна плоча. — Тя отвори бележника на страниците, към които беше прикачена снимка на стелата, наречена от нея „Стела D“. — Алигаторът е символ на Млечния път — посочи Алета бележките на Леви, — а йероглифите обясняват, че устата на алигатора е „тъмната бездна“ на галактиката — Ксибалба бе . Всички йероглифи около изображението на алигатора са посветени на зимното слънцестоене през декември 2012 година.

— А Дженингс го омаловажава упорито. Не знае ли за тази стела?

— Би трябвало да знае, защото тя и досега е в Тикал. Подобна е на стелите от Исапа, намерени при разкопки близо до границата между Мексико и Гватемала през 60-те години. Смисълът им е разгадан от видния познавач на културата на маите Джон Мейджър Дженкинс. — Тя обърна на друга пожълтяла страница и започна да чете написаното от нейния дядо: — „Убеден съм, че йероглифите на Стела D показват как това рядко случващо се противостояние на нашата Слънчева и центъра на Млечния път ще бъде съпроводено с рязко отслабване на земното магнитно поле, както и рязко повишаване на слънчевата активност.“

Къртис и Алета бяха толкова погълнати от бележките на Леви Вайцман, че не забелязаха как кльощавият дългуч мина в коридора пред купето. Той се огледа само за миг към тях.

А Алета четеше на глас:

— „Обсъдих това с Алберт и той смята, че трябва да се отнесем сериозно към тази опасност.“

— Изглежда дядо ти е бил приятел на Айнщайн…

Алета кимна.

— И двамата са ненавиждали нацизма. Вероятно знаеш, че по времето, когато дядо ми намерил Стела D в Тикал, Айнщайн вече е публикувал труда си за теорията на относителността.

— Спомням си колко мъчна за разбиране е математическата й основа. Всички тези нелинейни частни диференциални уравнения…

— И тъкмо те позволяват да бъде предсказано съществуването на черни дупки. Дядо ми е бил не само археолог, физиката винаги го е увличала. Както виждаш, тези хора още тогава са се занимавали с днешните ни проблеми.

Къртис погледна през прозореца. Линията минаваше близо до Дунав, клоните на дърветата по брега бяха отрупани със сняг.

— Може и да е съвпадение — каза накрая той, — но сега магнитното поле на Земята е най-слабо, откакто са започнали измерванията му. Наскоро бях за малко в една от изследователските ни бази в Аляска. Силата на полето вече е под 0,5 гауса, а магнитните полюси се местят все по-бързо, с повече от трийсет километра годишно. Северният магнитен полюс вече не е на канадска територия, където е бил през последните четири века, а е северно от островната група Кралица Елизабет и се измества през Северния ледовит океан към Сибир.

— Не се случва за пръв път — напомни Алета. — Ако магнитното поле изчезне напълно, ще стане страшно за всички ни…

— Така си е. Не само ще настане пълен хаос в комуникациите и в навигацията на кораби и самолети, но и ще загубим защитата си срещу смъртоносната космическа радиация.