Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Уайли потисна гнева си. Дирекцията на националното разузнаване бе създадена заради провала на ФБР в предотвратяването на терористичното нападение на 11 септември 2001 година. Той не можеше да понесе, че ЦРУ загуби заради некадърността на ФБР старшинството си сред разузнавателните институции в страната. Сега сбирщината от фукльовци и аматьори в ДНР се пъчеше пред политиците във Вашингтон и бълваше информация за всеки строго секретен проект, до който получаваше достъп. А Уайли винаги внимаваше дори собственият му директор да не е запознат с операциите, които предпочиташе да ръководи лично. Политиците, готови да преговарят с врага подобно на новоизлюпения президент, трябваше да бъдат държани настрана от тайните. За заместник-директора на ЦРУ проектът HAARP беше прекалено важен и ако зависеше от него, не би позволил да изтичат сведения. Чудеше се какво ли е научил президентът.

— Според вас, доколко достоверни са предположенията, че руснаците могат да контролират климатични процеси? — попита президентът.

— Имаме неоспорими доказателства, че руснаците изследват възможността да насочват урагани, както и да увеличават разрушителната им сила. Освен това извършват експерименти с цел да предизвикват земетресения.

— А какви изследвания провеждаме ние?

— Започнахме още по време на войната във Виетнам. Проектът „Попай“ трябваше да променя времето над Северен Виетнам чрез разпръскване на сребърен йодид и сух лед за предизвикване на валежи. Не бе постигнат пълен успех, макар че така наречените „пътеки на Хо Ши Мин“ за снабдяване на партизаните в Южен Виетнам понякога се превръщаха в непроходими тресавища. Но руснаците са започнали още по-рано. През 1962 година научихме, че облъчват с електромагнитна радиация нашето посолство в Москва, и то предимно кабинета на посланика. През 70-те години на миналия век имаше развитие на този проект — така нареченият „Руски кълвач“. Поредица от електромагнитни сигнали в честотния диапазон от 3 до 30 мегахерца.

— „Кълвач“ ли?

— Сигналът бе излъчван във вид на 10 до 12 пулсации в секунда, затова радиолюбителите по света го кръстиха „Руски кълвач“. Този сигнал беше достатъчно силен да наруши комуникациите тук — в Щатите. Имаме основания да предполагаме, че е бил предшественикът на руския вариант на HAARP.

— Значи HAARP може да променя времето? Нали има решение на ООН, което забранява такива експерименти?

— Да, Резолюция 3172, гласувана от Общото събрание на ООН през декември 1976 година. — Уайли се усмихна снизходително, защото бе предвидил въпроса. — Наложена е забрана върху експерименти, които манипулират климатичните процеси като разновидност на военни действия срещу друга държава. Разбира се, това не пречи да провеждаме нашите експерименти за мирни цели, господин президент.

Уайли се върна в кабинета си доволен, че президентът на Съединените щати не е научил нищо съществено въпреки въпросите му за климатичните войни, а и изобщо не подозира за „Операция Ефир“. Президентите идваха на власт и си отиваха, но истинската власт беше в Управлението и Уайли възнамеряваше да запази статуквото. Този път обаче самодоволството му се изпари бързо. Имаше съобщение от старшия агент във Виена, отбелязано като крайно спешно.

„О’Конър забелязан да закусва заедно с обекта в кафене «Шварценберг». Не е ясно дали това е част от плана за отстраняването на обекта. О’Конър влезе в хотел «Империал» и не е видян да излиза, но проследяването на мобилния му телефон показва, че се отдалечава бавно от хотела. Опитваме се да възстановим наблюдението над обекта. Мобилният телефон на Содано е засечен в района на Братислава и се движи по Дунав към Будапеща. Очаквам по-нататъшните ви указания.“

— Мамицата му!

Уайли халоса с длан бюрото. Що за идиотизъм — Содано в Братислава? И какво ще прави в Будапеща? Когато го наемаше, Уайли не можеше да си позволи пазарлъци за стоте хиляди евро, които бандитът поиска предварително. Ако нищожният боклук е решил да офейка с парите, това ще е последната глупост в живота му, зарече се заместник-директорът. Трупаха се твърде много въпроси без отговор. Седна пред компютъра и започна да трака ядно по клавиатурата.

„До бюрото във Виена: Не само се «опитвайте». Наблюдението над обекта да бъде възстановено на всяка цена, включително чрез контрол на летищата, гарите и граничните пунктове. О’Конър и Вайцман получават кодови имена Тутанкамон и Нефертити. Агентите ни в Берлин са предупредени и в пълна готовност за подкрепа. Съобщете незабавно, когато откриете обекта.“