— Нашите хора в Будапеща да качат някого на шлепа! — сопна се Уайли на помощника си. — Искам да приберат Содано колкото се може по-скоро!
Дейвис на свой ред кимна на заместничката си — стройна и привлекателна брюнетка, на която не й личеше, че отдавна е прехвърлила трийсетте. Последните три години бе работила като втори по старшинство агент в Лима, преди това — в Белия дом. Върна се наскоро и успя да се сръфа два пъти с Уайли. Вече съжаляваше, че прие да се премести в отдела за Латинска Америка на централата в Лангли. Тя въведе паролата си в резервен компютър, но секунди по-късно се вторачи заедно с останалите в друг екран. Резидентът във Виена ги бе предупредил навреме да гледат предаването на живо в интернет сайта на „Ди Велт“.
— Един момент… — запъна се водещият. — Току-що научихме, че австрийската криминална полиция разследва намирането на труп на италиански гражданин в камион за извозване на отпадъци…
Техник в залата вече превключваше на интервю с инспектор Ханс Бьом. Смръщеният началник на група в криминалната полиция стоеше до модерната инсталация за преработване на отпадъци при Донауканал . Отличаващата я сребриста кула, сякаш взета от фантастичен филм, стърчеше зад гърба му. Около него се тълпяха журналисти.
— Die Stelle zu sein scheint, von Antonio Sodano, Sizilianer, dernun Wohnsitz…
— Искам превод! — кресна Уайли.
— „Трупът е на Антонио Содано, сицилианец, който е живял напоследък в Рим.“
Елън Родригес бе прекарала три години и във Виена и Берлин.
— „Инспекторе, известна ли е причината за смъртта?“
— „Изглежда, че е бил удушен, но не можем да твърдим това със сигурност преди аутопсията.“
— „Къде е извършено престъплението?“
— „Това също не е установено, но камионът, в който е намерен трупът, е събирал отпадъци в квартал Щефансдом.“
— О’Конър! — процеди вбесеният Уайли.
А инспектор Бьом се усмихваше търпеливо на екрана.
— „Знаем обаче, че господин Содано е разследван от италианската Гуардия ди финанца за участие в наркотрафик, затова не изключваме версията убийството да е свързано с търговията с наркотици.“
— Мамицата му! — Уайли се извъртя към шестимата си подчинени, включени в „Операция Маи“. — Нефертити представлява явна заплаха за сигурността на Съединените щати. Дотук се провалихме с гръм и трясък в отстраняването й, а би трябвало да е лесно. Освен това е ясно, че Тутанкамон мина на страната на противника. — Уайли се обърна към камерата. — Виена, вашият човек във влака има разрешение да премахне и двамата!
— И двамата ли? — стъписа се резидентът във Виена.
Той бе работил съвместно с О’Конър в няколко операции.
— И двамата! — излая Уайли. — Содано не беше някакво смотано хулиганче. Можеше да се погрижи за себе си. Щом е убит, няма кой друг, освен О’Конър да го е направил.
— Защо човек като О’Конър би решил да се обърне срещу Управлението? — поклати глава Елън Родригес. — Засега нямаме доказателства, че е така.
Уайли се извъртя към нея, погледът му изгаряше.
— Родригес, аз вземам решенията тук.
И останалите в залата изглеждаха смутени, но никой друг не се застъпи за О’Конър.
— Берлин, искам ваши хора да са в готовност за незабавни действия. — Уайли пак се вторачи в камерата. — Поставете под наблюдение гарата във Вюрцбург. Искам разписанието за всички влакове и автобуси, потеглящи от града. Ако не ги очистим във влака, трябва да знам накъде ще тръгнат. — Той изви глава към Дейвис. — Научете какво е правила Нефертити през последния месец. Разговори по мобилния и домашния телефон, движение по банковите й сметки и кредитни карти — всичко, което може да ни подскаже защо е в Германия. — Уайли заговори съвсем тихо. — Обясни на онази кучка Родригес, че ако ми се опълчи още веднъж, ще я пратя да сервира кафе в бюфета.
Дейвис пак си избърса челото, когато заместник-директорът излезе.
— Родригес, мери си приказките. Пак опъна нервите на шефа до скъсване.
— Ау, опънала съм му нервите! За бога, Лари! Не разбираш ли с какво се занимаваме в момента? Работила съм с О’Конър. Не е фурнаджийска лопата. Ти чел ли си досието на Вайцман? Каква ти „явна заплаха“?! Бездруго злоупотребихме с този израз спрямо Ирак. Тя е археоложка, по дяволите! Може ли някой да ми обясни с какво е толкова опасна за американските власти?
И зелените очи на Родригес пламтяха. Двама от по-младите мъже в залата се подсмихнаха. Лари Дейвис не беше много по-популярен от Уайли.
— Просто кажи на онези в Будапеща да приберат мобилния телефон на Содано — сърдито заповяда Дейвис. — Останалите се захващайте с пътуванията и телефонните разговори на Нефертити и Тутанкамон. Хайде, на работа!
Читать дальше