Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Алета се облегна и затвори очи. Все повече разчиташе на тайнствения си спътник.

Къртис извади пистолета „Глок 21“ изпод коженото си яке и завинти сръчно заглушителя на цевта му. Пак прикри оръжието под якето, облегна се с притворени очи и зачака.

Десет минути преди да пристигнат във Вюрцбург мъжът с баретата се върна. Видя, че двамата в купето спят и отвори бавно вратата. Седна тихо до Алета и светкавично извади от джоба на палтото остър като бръснач десантен нож.

Къртис натисна спусъка два пъти и куршумите 45-ти калибър пръснаха сърцето на нападателя. Въпреки заглушителя изстрелите прозвучаха твърде силно и Алета подскочи, когато ножът изтрака на пода.

— Миерда! — изруга тя.

Къртис й даде знак с ръка да не говори повече. Сложи си ръкавици и върна ножа в джоба на мъртвеца. Прерови и другите джобове на палтото и взе мобилния телефон. Опитваше се да обмисли всичко за миг-два. Надникна в коридора и в тоалетната в единия край на вагона. Празно. Ако нямаше да почистват тоалетната до крайната гара във Франкфурт, може би щяха да объркат германската полиция за известно време. По бялата риза на убиеца бе плъзнало голямо червено петно. Къртис закопча палтото му и го завлече до тоалетната, където го намести върху тоалетната чиния. Затвори вратата и я заключи отвън с отвертката на сгъваемото си ножче.

Лицето на Алета още белееше.

— Добре ли си? — попита я Къртис.

Тя кимна и промълви с треперещ глас:

— Често ли ти се случват такива неща?

— Такъв ми е занаятът. Лорд Актън е бил прав, когато казал: „Властта покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно“. Важи напълно и за Уайли, и за кардинал Феличи. За нещастие ние сме начело в списъка им с неудобни хора.

Влакът вече намаляваше скоростта си преди гарата във Вюрцбург.

— Може би наблюдават гарата — напомни Къртис и взе сака на Алета, — но ще внимават за двойка, затова ще вървим поотделно. Гледай си в краката, за да няма добър запис на лицето ти от охранителните камери. Нашият влак тръгва от пети перон след петнайсет минути. Аз ще ти пазя гърба.

— Да се кача ли във влака?

— Да. Още не знаят накъде сме тръгнали, а в голяма гара като Вюрцбург не могат да пратят хора на всеки перон. Ще се видим там.

Надяваше се, че ободри Алета с усмивката си, преди да тръгне назад по коридора към следващия вагон.

Докато вървеше зад нея, Къртис се зарадва, че имаха късмет. За броени минути бяха пристигнали четири влака и навсякъде имаше тълпи. Къртис се отклони към друг перон, пъхна се във влак за Гьотинген и пусна мобилния телефон на убиеца в кошчето за боклук на една от тоалетните. Може би прекаляваше с повторния опит да заблуди преследвачите, но Уайли щеше да засече и този телефон. Отиде навреме на пети перон. Алета вече седеше до прозореца в купето, той се настани срещу нея. Другите две места бяха заети от възрастна двойка и на Къртис му олекна малко. Дори ако хората на ЦРУ в Германия бяха успели да пратят някого и в този влак, Уайли би се поколебал да опита нещо пред свидетели, камо ли пък да се отърве и от старците. Полицията би разследвала крайно упорито такова престъпление, а Уайли нямаше нужда от излишен шум в момента.

Влакът потегли по разписание с точност до секундата. Къртис се подсмиваше безмълвно, докато си представяше какви усилия е насочил Уайли към проследяването на телефона му, плуващ из канализацията на Виена. Засега може би се отърваха, но нямаше да е за дълго. Изпаднал в прословутата си ярост, Уайли щеше да мобилизира огромните възможности на ЦРУ, с които разполагаше — групите във всички посолства, обучените убийци с неясен произход, които владееха съвършено немски и чакаха задачите си в затънтени мотели и пансиони, връзките с други разузнавателни и полицейски организации, както и с могъщи частни фирми за разследване и охрана.

Той реши, че ще слязат от влака в Касел-Вилхелмсхьое и ще наемат кола.

Къртис огледа с бинокъла полята наоколо. Намери усамотена къща в покрайнините на Бад Аролсен, където отседнаха. Коли минаваха рядко по шосе 252, което свързваше градчето с Менгерингхаузен на юг. С колата под наем стигнаха до центъра на Бад Аролсен за десетина минути и Къртис спря на паркинг до главната улица. Бившите казарми на СС бяха ремонтирани и преобразени отвън. Сега вместо зловещите символи на нацизма в градинката пред приемната се развяваха флаговете на Международния червен кръст и Международната служба за издирване.

— Фрау Вайцман, добре дошли в Бад Аролсен. Очаквахме ви. Документите, които поискахте, вече са извадени от архива и са на ваше разположение. Моля, подпишете се в регистрационната книга и ме последвайте.