Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Лицето на Алета имаше почти същия блед оттенък като ръкавиците, които им дадоха, за да боравят с папките, в които се съхраняваха гестаповските заповеди за арест, списъците на затворниците, протоколите от проверките с вписани педантично и най-малките подробности и зловещите „книги на смъртта“.

— Дали ще понесеш това? — меко попита Къртис.

— Трябва да знам какво ги е сполетяло — отвърна Алета.

Отвори първата папка и се зае с тягостната задача да преглежда имената. Седяха мълчаливо един до друг почти час, накрая Къртис застина.

— Тук има заповед за арест, отдолу е вписано потвърждение, че баба ти, дядо ти, баща ти и сестра му са отведени в Маутхаузен. Документът е от април 1938 година.

Алета прочете бавно четирите имена — Леви Ехуд Вайцман, Рамона Мириам Вайцман, Ариел Леви Вайцман, Ребека Мириам Вайцман. Арестувани в дома им на „Юденгасе“, Виена.

— Комендант на Маутхаузен е бил млад офицер от СС — Карл фон Хайсен. Един от любимците на Химлер. Леви е бил на експедиция в Гватемала с него.

— Дядо ти е сътрудничил на нацистите ли?!

— Нямал е избор. Това е било преди войната. Химлер вярвал, че висшата арийска раса е създала някои от най-великите цивилизации в света, включително и културата на маите. А тогава дядо ми бил сред малкото европейци, които са работили в Тикал и са разгадавали йероглифите на маите. Химлер му заповядал да се присъедини към нацистка експедиция като съветник по археология. Фон Хайсен бил избран лично от Химлер да ръководи експедицията. Дядо ми не записвал почти нищо, макар че е оставил загадъчни насоки в онази книга, която ти показах. Но по време на експедицията имало някакъв сблъсък между дядо ми и Фон Хайсен. Досещам се, че след това Фон Хайсен се е разправил с дядо ми особено жестоко в Маутхаузен.

— Не е ли бил твърде млад, за да го назначат за комендант на лагера Маутхаузен?

— По-точно млад и безмилостен садист — тъкмо такъв би направил впечатление на Химлер. Подозирам, че Леви се е опитвал да му пречи по всякакъв начин в експедицията, а ако е намерил нещо ценно, направил е всичко по силите си да го укрие от нацистите — сам видя как е успял да съхрани статуетките. Знам, че дядо ми е искал да отведе семейството си от Виена, но вече било късно.

— Баща ти често ли говореше за това? — още по-благо попита Къртис.

Той съзнаваше какво неизмеримо чувство за загуба изпитва Алета, още по-непоносимо заради убийството на баща й от гватемалските главорези и ЦРУ.

— Само веднъж. Ловяхме риба на езерото в малката си лодка. Той не беше словоохотлив през онзи ден. Почти невъзможно е да си представиш какво са преживели… и още по-трудно е да осъзнаеш защо се е случило. — Тя тръсна глава и избърса сълзите си. — И това все още е един от най-важните въпроси, за които няма отговор, нали? Нацистите натрупали огромно могъщество, но защо толкова много от обикновените германци се свлекли в мръсотията заедно с тях и започнали да се държат като зверове? Баща ми сънуваше ужасни кошмари, но все пак е бил сред малцината, успели да избягат от концентрационен лагер. Архиепископ Ронкали спасявал еврейски деца, докато бил папски нунций в Истанбул…

„Аха! Една тайна по-малко“ — мислено отбеляза Къртис.

— Давал им е фалшиви кръщелни свидетелства за приемане на католическата вяра, така ли?

— Във Ватикана винаги е имало покварени и жадни за власт кардинали — промълви Алета, — но понякога избират за папа човек като Ронкали…

— Йоан XXIII — съгласи се той. — Един от наистина великите папи. Затова ли баща ти наистина е станал католик?

— Той не забравяше човечността на Ронкали. Това беше израз на неговата благодарност.

Алета отвори тази „книга на смъртта“, в която очакваше да намери истината — на корицата бе изписано с калиграфски почерк „1.01.37 — 31.12.38“. На всеки ред имаше едно име с лагерния номер, точната дата, час и място на убийството и начина на умъртвяване.

— Изроди! — изсъска тя половин час по-късно, щом стигна до дълъг списък от имена.

Къртис се вгледа в страницата.

— Убити са в един и същ ден… през две минути.

— Имало е причина — с разяждаща горчивина изрече Алета. — Рожденият ден на Хитлер. Фон Хайсен направил подарък на фюрера — заповядал в продължение на час и половина да застрелват евреин през две минути.

„Нацистите явно не са си падали по тортите“ — мрачно си каза Къртис.

Алета отгърна на следващата страница и затисна устата си с длан. Първите два реда, запълнени със същия почерк, гласяха: