Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Леви Ехуд Вайцман

20.04.38 — 14ч02м — Екзекутиран

Рамона Мириам Вайцман

21.04.38 — 11ч31м — Починала: медицински експеримент

— Толкова съжалявам… — каза Къртис и докосна рамото й.

— Благодаря ти. Сега поне знам. Все пак е някаква утеха.

Той пак се сети за архивите на ЦРУ и за отец Ернандес, местния агент в Сан Педро в продължение на толкова години.

— Знаеш ли дали Фон Хайсен някога е бил изправян пред съда? — попита внимателно.

Тя завъртя глава.

— Не ми е известно.

— Към края на войната Ватиканът и ЦРУ са си сътрудничили в спасяването на нацистки престъпници, които щели да им бъдат полезни в борбата срещу комунизма. Някои от тях били представяни за свещеници и извеждани през „ватиканските канали“, включително Адолф Айхман и Клаус Барби.

— Да. Питам се само какво ли би казал Христос за това ?

Къртис кимна, обзет от старата погнуса, която му остана от преживелиците с църквата в детството.

— Ако Христос бе слязъл на земята по онова време, нямало е само да преобърне масите на сарафите във Ватиканската банка, а би направил още много неща… — промърмори той. — Исках обаче да ти подскажа, че Фон Хайсен е бил приближен на Химлер, значи е станал ценен и за Ватикана, и ЦРУ.

— Предполагаш, че е сред онези, които са се измъкнали безнаказано?

— Възможно е. Мнозина са се озовали в Централна и Южна Америка. В Гватемала — също. Засега е само догадка, но преди да дойда във Виена, прегледах някои архиви на ЦРУ. Имали са агент при езерото Атитлан… отец Ернандес.

— Помня го! Крайно противен човек. Ами да… говореше чудесно испански език, но се усещаше друг европейски акцент… дали не беше немски? Значи предполагаш, че той…

Къртис сви рамене.

— Не съм сигурен. Нямаше конкретно потвърждение, че Фон Хайсен и отец Ернандес са едно и също лице. Но от тебе научих, че Фон Хайсен е бил дълго в Гватемала преди войната. Ако е можел да избира в коя държава от Централна и Южна Америка да се скрие, защо да не отиде на познато място?

— Нищо чудно да е взел и оригиналната карта. А на нея са точните координати на мястото в езерото — сви вежди Алета.

— Поне не бива да забравяме за тази вероятност. Утре сутринта потегляме по тъмно към Маутхаузен. С колата. С влак пак ще ни спипат.

Централа на ЦРУ

Лангли, Вирджиния

Елън Родригес приглади настрани тъмните кичури, закрили нейното загоряло луничаво лице, и прие обаждането по една от защитените линии в оперативната зала. Брандън Грей, младият и амбициозен резидент в Берлин, не беше в добро настроение.

— Полицията във Франкуфрт току-що даде пресконференция. Ей сега ще ви изпратя записа. Нашият човек във влака от Виена е бил убит.

— От Тутанкамон ли?…

— Уайли ще иска да научи подробностите.

След половин час Уайли и Лари Дейвис влязоха заедно.

— Пуснете видеото! — нареди веднага заместник-директорът.

Родригес кимна на дежурния агент и на екрана се появи записа от онлайн изданието на „Ди Велт“. Този път водеща новина беше намирането на труп на гарата във Франкфурт. Показваха пресконференцията на Франц Райнхард, старшия полицейски комисар на Франкфурт. Родригес пак започна да превежда.

— „… на вашия въпрос мога да отговоря, че не сме сигурни в кой момент от движението на влака е извършено убийството.“

— „Не можете ли да определите поне някакъв интервал, в който се е случило?“

Въпросът бе зададен от млада блондинка, която се промъкна отпред в гъмжилото от журналисти.

Райнхард завъртя глава невъзмутимо. След почти четири десетилетия в полицията на провинция Хесен, и то повечето време като детектив, не би позволил да го подразни неопитна репортерка.

— „Влакът е тръгнал от Виена в 10 часа и 40 минути. Пристигнал е във Франкфурт в 17 часа и 36 минути, тоест почти седем часа по-късно. На практика убийството може да е било извършено по всяко време през тези седем часа.“

— „Ами данните от аутопсията?“ — настоя младата жена. — „Състоянието на тялото, вкочанясването, температурата… няма ли да определите по тях по-точно момента?“

— „Предварителният оглед показа, че жертвата е застреляна с два куршума в сърцето, и то отблизо. Очаквам резултатите от аутопсията по-късно днес, но ви съветвам да не разчитате прекалено на тях. Моментът на настъпването на смъртта не може да бъде определен съвсем точно.“ — Райнхард се вторачи с откровена насмешка в журналистката. — „Първо, температурата на трупа, която споменахте, насочва съвсем приблизително към момента на смъртта. В идеални условия трупът изстива с един градус на всеки час, но процесът може да се забави и до шест часа за един градус. Вкочанясването на трупа също продължава в много широк диапазон — от петнайсет минути до петнайсет часа.“