Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Според тебе близо ли са до това?

Къртис кимна отново.

— Знаем, че те строят нов завод за обогатяване на уран близо до свещения град Кум, но е заровен толкова надълбоко в плътните скали на планината, че е почти невъзможно да бъде ударен, поне с конвенционални бомби. В Пентагона се опитват да създадат ново мощно оръжие за проникване през такава защита. Ще съдържа тонове експлозиви и ще го носят бомбардировачи, невидими за радарите, но може би и то няма да се справи с укрепени бункери в планинските недра.

— Това може би обяснява защо ни притискат да ускорим нашите експерименти тук, което си е същинска лудост.

— Толкова ли е опасно?

— Хипотезите ни още не са потвърдени, а това е предостатъчна причина да бъдем предпазливи.

— Опитай се да кажеш това на вицепрезидента…

— Именно. Или на безразсъдните шефове на Пентагона. Виждал ли си предложението за „Операция Ефир“?

— Без подробностите.

— Състои се от три фази. В първата импулс с мощност три милиарда вата трябва да нагрее и да вдигне равнището на йоносферата, за да видим можем ли да отклоним ракета от траекторията й. А в последната ще се мъчим да намерим начини да контролираме климатичните процеси — военните се опитват да постигнат това още от Виетнамската война. Но макар че и тези експерименти може да се окажат много опасни, най-много ме тревожи втората фаза.

Джаксън включи флаш памет в компютъра на Къртис и пусна презентация, отбелязана със „Строго секретно“.

— Във втората фаза вълни с крайно ниска честота трябва да бъдат насочени към земното ядро. Това наподобява методите на добивната индустрия, която използва сеизмична томография, за да търси залежи на петрол и природен газ.

— Да, но те използват мощност от трийсет, четирийсет вата, нали?

— Точно така. Знаем, че при по-висока мощност можем да получим изображения на тунели и бункери. В Пентагона обаче искат да проверим възможно ли е да постигнем такава мощност в самия край на диапазона, че направо да унищожим подземните съоръжения… А ядрените инсталации на Иран май са на първо място в списъка.

Къртис подсвирна.

— Наистина ли сме готови да бомбардираме земното ядро с три милиарда вата?

— Има твърде влиятелна група във Вашингтон, която иска непременно да получи резултат. Опасявам се, че нашият директор е само марионетка и прави каквото му заповядат. Знаеш ли какво означава „колебания на Чандлър“?

Къртис кимна. През 1891 година американският астроном Сет Карло Чандлър открил, че земната ос се колебае с отклонение до петнайсет метра.

— Един от най-уважаваните индийски сеизмолози — продължи Джаксън — се позова на данни от международната служба, наблюдаваща въртенето на Земята. През трите месеца преди унищожителните земетресения и цунами през 2004 година колебанията на Чандлър са нараснали значително. Обикновено за година се случва не повече от едно земетресение над 7 степен по скалата на Рихтер, но на 23 декември 2004-та имаше мощно земетресение в подводната падина Макуори до Нова Зеландия със степен 8,1. Само три дни по-късно имаше още по-мощно земетресение, около девета степен, ако не се лъжа… и то предизвика онези цунами, които погубиха стотици хиляди хора по бреговете на Азия. Честотата на тези силни трусове нараства, а колебанията на Чандлър са предизвикани от разпределението на масата в разтопеното външно ядро на планетата, както и на земната кора и океаните.

— Тоест ако започнем да бомбардираме ядрото с милиарди ватове електромагнитна енергия…

— … можем да предизвикаме още по-големи отклонения на оста. Това си е безумие, но адмиралите и генералите не желаят да ни чуят.

— Нито пък политиците. Има ли други данни, които да свързват колебанията на оста с честотата на земетресенията?

— През 1967 година двама канадци предложиха теорията на Масинха-Смайли, която обяснява тази връзка, но повечето учени не й обърнаха внимание. Има и нещо по-лошо.

Джаксън се премести при друг компютър и на монитора се появи впечатляваща снимка, направена от орбиталния телескоп „Хъбъл“.

— Това е галактиката NGC 1300, която по вселенските мащаби не е толкова далече от нас — на около шейсет и девет милиона светлинни години от Земята. Диаметърът й е 88 000 светлинни години.

Къртис се взираше в прекрасното изображение на спиралната галактика — гигантско червено-синьо колело с два спирални ръкава в съзвездието Еридан.

— Хъм. Значи е широка осемдесет и осем хиляди светлинни години… Възголемичка е, бих казал.