Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Феличи прикри вълнението си. Не бе виждал нищо подобно на този кръст, но знаеше, че струва цяло състояние.

Дългурест американски войник свали карабината M1 от рамото си и махна заповедно на черния мерцедес и камиона да спрат пред бариерата на входа на градчето Маутхаузен. Пътят гъмжеше от танкове и бронетранспортьори на 11-та дивизия на американците. Докато шофьорът на Фон Хайсен, преоблякъл се в обикновен панталон и пуловер, спираше плавно, ниско над тях профуча изтребител „Мустанг“.

— Вашите документи, моля — нареди на немски сержантът, командващ войниците при бариерата. — Доста далече сте от дома си, отче — добави, забелязал свещеническата яка на Фон Хайсен.

— Е, да, но угодните Богу дела нямат край, нали? — усмихна се любезно Фон Хайсен.

— Господа, накъде сте тръгнали, пътят е шибан… извинете, отче. Исках да кажа, че оттук до Виена е пълен хаос.

— Няма как, сержант, ще рискуваме — отвърна Феличи. — Имаме задача, възложена ни от Ватикана, и трябва да се доберем до Виена още тази вечер. Както вече каза отец Ернандес, не можем да отлагаме богоугодните дела.

— Щом е така, желая ви късмет — каза сержантът и им върна документите.

— Бог да те благослови, синко — благо изрече Феличи.

Фон Хайсен прибра паспорта си в тайника на куфарчето, където беше и оръфаната карта на Леви Вайцман. Фатерландът беше разгромен, но Фон Хайсен беше решен да продължи търсенето на Кодекса на маите.

Белият дом, 2008 година

— Господин президент, иранците вече разполагат с повече от 1800 килограма обогатен уран, годен за производство на ядрено оръжие, а това количество е предостатъчно за създаването на атомна бомба, с която да унищожат Стария град в Йерусалим или Тел Авив.

Вицепрезидентът Уолтър Монтгомъри, плешив и възпълен, плъзна пронизващия си поглед по седящите около лакираната махагонова маса в наскоро преоборудваната Ситуационна Зала на Белия дом, сякаш ги предизвикваше да оспорят твърденията му. В Съвета за национална сигурност участваха някои от най-влиятелните мъже и жени в Щатите — министърът на отбраната, държавният секретар, министърът на финансите, съветникът по националната сигурност, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете и директорът на националното разузнаване. Съветниците им седяха на столовете под новите плоски екрани по стените.

— Помолих ЦРУ да ни информира за положението в Иран — завърши сприхаво вицепрезидентът и кимна към мъжа, чакащ зад катедрата в единия край на масата.

Къртис О’Конър се бе завърнал наскоро след проведената тайна операция дълбоко в територията на Ислямска република Иран. Съзнаваше рисковете, ако САЩ започнат военни действия в трета поред страна от Близкия и Средния изток. Талибаните вече обезсмисляха усилията в Афганистан, в Ирак над четири хиляди американци бяха загубили живота си, още десетки хиляди останаха инвалиди.

— Операция „Сасанид“ започна преди две години, след като иранският президент Ахмадинеджад отказа да спре обогатяването на уран в страната — обясни Къртис. — Операцията включваше прехващане на телефонни разговори, електронна поща и факсове, както и спътниково наблюдение на районите, за които предполагаме, че иранците изграждат ядрени съоръжения.

Шпионските спътници „Ключалка“ на Националната разузнавателна служба бяха с размерите на автобус и летяха с над шест километра в секунда по орбитите си 36 000 километра над планетата. Предаваните от тях изображения бяха с такова качество, че позволяваха да бъдат разчетени номерата на автомобилите и на сградите по улиците. Усъвършенстваните камери работеха и в инфрачервения диапазон, тъмнината и облаци не бяха пречка за тях. Но колкото и богата да беше информацията от спътниците, Къртис знаеше и какви пролуки има в нея.

— Въпреки денонощното наблюдение все още не засичаме надеждно системите от бункери и тунели на иранците и подозираме, че може би строят още заводи за ядрено гориво дълбоко под земята — подчерта Къртис. — Изображенията от спътниците не могат да ни дадат и точна информация какво се извършва в някоя сграда. Досега иранците са признали само за две ядрени съоръжения. Първото е в Исфахан, в централната част на Иран. — Той насочи точката от малкия лазер в ръката си към картата на стената. — Основната функция на завода в Исфахан е да преработва урановия концентрат в уранов хексафлуорид. Второто съоръжение е в Натанз. — Той посочи област южно от Техеран. — Макар че сега се опираме повече на технологиите, все пак можем да разчитаме на наши агенти на място и в двете съоръжения. — Къртис погледна язвително министъра на отбраната. — Един от агентите потвърди, че в Натанз има високоскоростни центрофуги, може би около 50 000, в които хексафлуоридът от Исфахан се преработва до обогатен уран с високо качество, подходящо за ядрени оръжия. Много ни тревожи новото съоръжение, което иранците строят в момента дълбоко под планините във Фордо, близо до техния свещен град Кум. — Той посочи хребет на югозапад от Техеран. — То се намира в база на Ислямската революционна гвардия и въпреки че е под управлението на иранската Организация за атомна енергия, малцина нейни служители знаят за него.