Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Свържете ме със заместник-директора Уайли. Веднага! — излая Монтгомъри към секретарката, щом нахълта в кабинета си.

Заместник-директорът на ЦРУ по оперативната дейност отговаряше за всички тайни операции на САЩ по света. Хауърд Дж. Уайли беше вторият по могъщество човек в ЦРУ. Често знаеше повече и от директора.

Когато чу гласа му по защитената линия, Монтгомъри изръмжа:

— За какъв се мисли онзи шибаняк О’Конър?

— И аз току-що научих, господин вицепрезидент. Уверявам ви, ще бъде наказан.

— Наказан ли? Заслужава да го изритате! Ако слушаме такива като О’Конър, накрая ще поканим Ахмадинеджад и смахнатите му имами на барбекю пред Белия дом! Разкарайте го от Вашингтон. Станал е дупе и гащи с онези чекиджии в Държавния департамент. Пратете го да държи под око скапаняка Мугабе и неговите гангстери в Зимбабве. Още по-добре ще бъде да го натирите в Аляска. Чух, че там температурите паднали до четиридесет градуса под нулата. Нека поживее с хъскитата и белите мечки, за да започне да гледа по-практично на живота.

— Смятайте, че вече е там, господин вицепрезидент — отговори Уайли, но само си похаби думите.

Връзката бе прекъсната.

Гакона, Аляска

Виелицата беше незапомнено свирепа. Вледеняващи ветрове брулеха долината на Медната река с над сто километра в час. Къртис погледна екраните на охранителните камери и потрепери неволно. Температурата бе паднала до минус петдесет градуса. Аляска беше може би най-гадното място, в което да отпразнуваш четиридесет и втория си рожден ден, каза си той мрачно, докато поредният напор на урагана връхлиташе центъра за управление на HAARP — Програмата за високочестотни активни изследвания на полярните атмосферни явления. Този наглед безобиден научен проект се извършваше и ръководеше от база в полярната пустош близо до Гакона, на 320 километра североизточно от Анкоридж. Къртис обаче знаеше достатъчно за предвидените експерименти.

Навън преспите се трупаха около сто и осемдесетте мощни антени, разположени на повече от 150 декара. Всяка беше висока повече от двайсет метра, а общо антените можеха да постигнат смайващата мощност от 3,6 милиарда вата в радиочестотите.

— Тази буря доста се развилия.

Доктор Тайлър Джаксън, старшият учен, назначен от ЦРУ в проекта, се шмугна приведен през двойната врата и избърса снега от ъгловатото си лице и пясъчнорусата брада.

Високият мъж още на младини бе свикнал да влиза прегърбен през нормалните врати, а вече беше на шейсет и четири и наближаваше времето да се пенсионира. Работеше за „Фирмата“ повече от четири десетилетия, но също като Къртис невинаги се съгласяваше с официалната политика, налагана от шпионската централа в Лангли, щат Вирджиния.

— Задава се и друга буря — промърмори Къртис. — Иранците току-що проведоха още едно пробно изстрелване на „Седжил-2“.

Само за две седмици, откакто пристигна в Гакона, между двамата се установи взаимно доверие. Не само защото Къртис също бе започнал като учен и не само защото и двамата имаха най-високия достъп до секретни материали.

— Погледни това.

Къртис пусна на един от мониторите записа от спътник. Тежащата двайсет и шест тона ракета се издигна величествено в нощното небе над Иран от изпитателния полигон в Семнан, недалеч от Техеран.

— Напредват твърде бързо — съгласи се Джаксън.

— Следващата стъпка за тях е тристепенен ракетен двигател… и тогава градове като Рим и Лондон също ще бъдат в обсега им.

Къртис кимна.

— Може и да не остава много време дотогава. Като се сетя за първата изстреляна от тях ракета — виждаше се как разни парчетии падат от нея, щом се отдели от стартовата площадка… А само година по-късно изведоха спътник в стабилна орбита.

— Как мислиш, получават ли помощ? Малко се откъснах от света тук.

— Аз знам , че им помагат. Видях сведенията от наш агент в Иран. Първо, за корпуса на ракетите са имали нужда от извънредно здрава стомана с ниско съдържание на въглерод — тя е задължително условие, за да намалят собственото тегло на ракетата. Има международни споразумения износът й да се контролира, но иранците успяха да си купят отнякъде, значи има кой да им я продаде. А сплавта на волфрам и мед, която им е нужна за направляващите лопатки в ракетния двигател с твърдо гориво, също е забранена за износ, но си набавиха някак и нея… може би от Китай.

— За какво им е сплав, съдържаща волфрам?

— Реактивната струя от този двигател съдържа алуминиев окис, който износва материалите страховито, но иранците създадоха и реактивно сопло, и направляваща лопатка, които издържат шейсетте секунди работа на първата степен на ракетата. Ако се справят с проблемите около защитата от прегряване и ако създадат ядрена бойна глава, съотношението на силите в света ще се промени рязко.