Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Списъкът пред вас подлежи на промени и допълване — каза генералът на тримата офицери, които щяха да се грижат за маршрутите на бегълците. — Ще се нуждаем от всеки германски офицер, който познава съветското военно дело, включително транспорта, снабдяването и промишления капацитет. Добавете и всеки германски учен, който е способен да помогне в тихоокеанските ни операции.

— Няма да бъдат включени членове на нацистката партия, нали? — обади се очилатият представител на Държавния департамент на САЩ.

Донован впи свиреп поглед в него.

— Момчето ми, всеки проклет учен в Германия е член на нацистката партия. Това се отнася и за Вернер фон Браун, вероятно най-добрия ракетен специалист в целия свят. Преди вие — лигльовците от външната политика, да започнете да кършите ръчички, задайте си въпроса дали искате тези хора да работят за Чичо Сам или за Сталин! Техните досиета могат да бъдат редактирани и изчистени… по-трудното е да ги изведем невредими, без да се разчуе.

— Генерале, според мен ние сме в състояние да ви помогнем — предложи Феличи. — Проходът Бренер на италианско-австрийската граница все още е основният маршрут за бягство, но известен човек като Фон Браун трудно би минал оттам… без прикритие.

— Какво по-точно? — попита човекът от Държавния департамент.

— Едва ли някой ще задава излишни въпроси на свещеник, особено с ватикански паспорт. Генерале, позволих си да добавя още едно име в списъка. — Феличи бутна листа обратно към Донован. — Щандартенфюрер Фон Хайсен е от най-доверените хора на Химлер. Струва ми се, че ще бъде особено полезен и за разузнаването на САЩ.

— „Таксата“ е петдесет процента, щандартенфюрер — заяви Феличи. — Приеми или се откажи. Връзките ми в разузнаването са сигурни, а 11-та бронетанкова дивизия на американците вече мина Дунав. Ще бъдат тук след броени дни.

— Синьор, златото в трезора струва над три милиона райхсмарки. Петдесет процента… това е кожодерство!

Феличи вдигна рамене.

— Никак не е лесно да превозиш цял тон злато. Дори да го промъкнеш някак покрай американските патрули, шансовете ти да минеш с него италианската граница, камо ли пък да го откараш в Централна Америка просто са нищожни.

Фон Хайсен се чувстваше приклещен в ъгъла.

— Явно нямам голям избор — озъби се накрая.

Той бе оставил радиоапарата в кабинета си включен, за да чува докъде са стигнали войските на противника.

— Говори Би Би Си. Водеща новина в този специален новинарски бюлетин е вероятното приключване на войната в Европа след броени дни. След като канцлерът на Германия Адолф Хитлер се самоуби на 30 април, очаква се началникът на оперативния щаб в германското върховно командване генерал Алфред Йодл да връчи безусловната капитулация на всички германски военни сили на генерал Айзенхауер. Министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил…

Някой почука на вратата.

— Влез!

Оберщурмбанфюрер Бранд, който вече беше заместник-комендант на лагера, влезе блед и уплашен.

— Хер комендант, съобщиха ни, че в околностите на Маутхаузен са забелязани американски бронетранспортьори от 41-ви разузнавателен батальон. Възможно е да превземат лагера след по-малко от денонощие.

Фон Хайсен кимна разярен.

— Ханс, Вермахтът провали нашия Фатерланд. Разпусни охраната, кажи им да се слеят с цивилното население. Евреите да правят каквото щат. И предай на моя шофьор и ординареца да са готови за отпътуване всеки момент. — Щом Бранд излезе, Фон Хайсен се вторачи във Феличи. — И как ще ме измъкнеш оттук?

Италианецът му даде малък пакет.

— По пътищата цари страхотна бъркотия и смятам да се възползвам от това. Расото в този пакет е ушито по твоите мерки. Ако някой попита, работиш в германския отдел на Държавния секретариат във Ватикана. Тези документи ти дават самоличността на отец Бартоло Ернандес. За златото ще осигуря камион, сандъците ще носят печата на Светия престол. Ще минем през Виена, където ще оставим временно златото в подземията на хотел „Империал“, преди да бъде прехвърлено във Ватиканската банка в Рим. Ако някой се заяде, остави ме аз да говоря с него. А сега, ако нямаш нищо против, искам да огледам сейфа.

Фон Хайсен набра комбинацията и отвори тежката врата. Лъснаха редица върху редица златни кюлчета с орела и пречупения кръст на Третия райх. Бръкна в чекмеджето с нагръдния кръст, отнет от Леви.

— Взех това от един евреин в лагера. — Диамантите около огромния рубин заблещукаха и в мъждивата светлина на мазето. — Ще стане твой, но чак след като се измъкна невредим от Германия.