Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Чудесна новина! — Фон Хайсен вдигна чашата си. — Предполагам, че такава банка ще разполага с внушителни средства…

— Убеден съм, че за подходящите клиенти ще можем да предложим услуги над равнището на нашите конкуренти в Цюрих — невъзмутимо каза Пачели.

Фон Хайсен се усмихна, щом се сети за трезора под щаба на СС в Маутхаузен.

— Има още нещо — продължи Пачели. — Бях при архиепископ Ронкали по-рано тази вечер. Чух, че два кораба се сблъскали в Босфора. На единия имало еврейски деца от Виена.

— Така ли? Да, този пролив е твърде опасен — отбеляза Фон Хайсен, като подбираше предпазливо думите си. — Дали има оцелели?

— Още не се знае, но Ронкали много се вълнува от случая.

— Колко бяха спасени? — попита Ронкали веднага, щом се срещна с игуменката в манастира на Сионските сестри в стария квартал Пангалти.

— Уви, само три. Момче и две малко по-големи от него момичета — отвърна сестра Марта и го поведе по тесен каменен коридор към набързо стъкмения лазарет.

Ронкали въздъхна и се прекръсти. Осемнайсет млади души… В такива мигове се съмняваше дали Бог изобщо присъства в този свят.

— Момчето в последното легло — тихо му каза сестра Марта — е Ариел. Нацистите убили баща му, майка му е в концентрационен лагер, загубил е и сестра си при катастрофата.

Очите й се наляха със сълзи.

Ронкали стисна леко ръката на Ариел. Какво да каже на това момче, което бе изстрадало толкова много през краткия си досегашен живот?

— Толкова съжалявам — промълви той накрая. — Само искам да знаеш, че не си сам.

Ариел кимна безмълвно и изтри сълза от бузата си.

Ронкали се обърна — друга от сестрите бе застанала до него.

— Пред входа на манастира чака германски офицер — прошепна тя.

Ариел гледаше излизащия Ронкали и си казваше, че това е човек, на когото може да се довери. Пак опипа под възглавницата и въздъхна с облекчение. Картите си бяха на мястото.

Висок офицер от СС с безупречна униформа стоеше до входа. Ронкали изпита силна погнуса при вида му, но все пак го доближи.

— С какво мога да ви бъда полезен, господин офицер? — каза кротко.

— Ваше Превъзходителство, аз съм оберщурмбанфюрер Карл фон Хайсен. Дойдох да поднеса съболезнованията на германското правителство и личните си пожелания за скорошно възстановяване на оцелелите. Потресаваща трагедия…

— Много любезно от ваша страна, оберщурмбанфюрер. Сигурен съм обаче, че разбирате в какво състояние са сега децата. Може би ще минат няколко дни, докато пуснем посетители при тях. Възможно ли е да дойдете пак вдругиден… да речем, в ранния следобед?

Фон Хайсен потисна раздразнението си.

— Разбира се, Ваше Превъзходителство… Вдругиден.

Отдавна бе минало полунощ, докато Ронкали и Мордекай Хершел най-сетне прехвърлят Ариел и момичетата на по-сигурно място — посолството на Ватикана.

Двамата продължиха да се трудят до ранните утринни часове. Едва ли други свидетелства за приемането на католическа вяра са били подготвяни с такава нежна грижа.

— Корабът „Звездата на Белиз“ отплава утре вечерта към Британски Хондурас и Гватемала — каза Хершел и си разтърка очите. — Уредих места за децата, а в столицата на Гватемала имаме агент, който ще ги посрещне. Ще занеса документите в имиграционния отдел, щом започне работното им време, и ще уредя да получат турски паспорти.

Ронкали се засмя.

— В моята родина това би отнело седмици… Всичко се протака — домани, домани .

— Анджело, тук е същото като в Италия, но имам познат в отдела, който е готов да помогне. Дано децата да понесат пътуването…

— Мордекай, децата често са изумително издръжливи. Все пак се тревожа за Ариел Вайцман. Преживял е толкова, колкото не би трябвало да се събере и на възрастен за целия му живот.

Архиепископ Ронкали караше бавно старичкия фиат по тъмното пристанище на южния бряг на Златния рог. Бетонът още беше мокър след проливния дъжд по-рано вечерта, релсите на крановете проблясваха в мъждивата жълта светлина от илюминаторите на корабите.

— Ето го — в края на онзи кей.

Коминът на „Звездата на Белиз“ вече бълваше пушеци, докато екипажът довършваше подготовката за отплаване. Ронкали спря малката кола до наглед крехкото подвижно мостче, но мракът изведнъж беше пронизан от два мощни фара на черен мерцедес, спрял в плътните сенки. На кея излезе висок рус офицер и Ронкали го позна мигновено.

— Ваше Превъзходителство, какво ви води на пристанището в този късен час?