Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Предназначено е за военни цели, така ли?

Президентът Денвър Харисън изглеждаше уморен и объркан. Към края на втория си мандат този човек се бе състарил видимо. Къртис отдавна смяташе, че той е неподходящ за поста си. Истинската власт бездруго беше съсредоточена в ръцете на вицепрезидента Монтгомъри.

— Да, господин президент, местният ни агент е убеден в това. Преброил е само 3000 центрофуги. Твърде малко за производство на обогатен уран, който да използват в атомна електроцентрала…

— … но достатъчно за няколко бомби — прекъсна го Монтгомъри. — Времето ни притиска, господин президент. Трябва да премахнем и трите съоръжения, и то още сега.

— Израелците вече обмислят този вариант — намеси се държавният секретар. — Заплахите на Ахмадинеджад да изтрие Израел от лицето на земята изчерпиха търпението им и ние се опасяваме да не нанесат превантивен удар…

Държавният секретар не продължи, но всички в залата знаеха, че Израел е сред държавите, притежаващи ядрено оръжие, макар и да не признава това публично.

Когато през 1956 година харизматичният египетски президент Гамал Абдел Насър национализира Суецкия канал и заповяда в него да бъдат потопени десетки кораби с цимент, за да не го използва Западът, израелците не чакаха одобрението на своите могъщи американски приятели. Без дори да уведоми президента Айзенхауер, тогавашният министър-председател Давид Бен-Гурион изпрати танкове в контролираната от египтяните Газа, а парашутистите на генерал Ариел Шарон проникнаха дълбоко в Синайската пустиня и изненадаха египетските части в проходите само на няколко километра от Суецкия канал. Колко вероятно беше Израел отново да се реши на едностранни действия? Този въпрос тегнеше неизречен в залата.

— Иранците могат ли да ударят Израел? — попита президентът, взрян в Къртис.

— Засега не, но са съвсем близо до пробно изстрелване на нова версия на тяхната ракета „Седжил-2“. — Къртис показа на един от екраните снимка на най-новата иранска ракета тип „земя — земя“. — „Седжил-2“ ще може да носи ядрена бойна глава и ще бъде задвижвана от двигатели с твърдо гориво, подобни на двигателите в нашите стари ракети „Минитмън-1“. Макар че по нашите критерии технологията е остаряла, за иранците е голяма крачка напред и ще даде на тяхната ракета обсег от над 2000 километра. — Той натисна друг бутон на дистанционното и на втори екран се появи карта на Близкия изток и Източна Европа. — Тогава биха могли да заличат не само Тел Авив и Йерусалим, но и да ударят по всяка наша база в Близкия изток дори от източната част на страната. А от западната част на Иран ракетите ще застрашават и градове като Атина и Истанбул.

— Това е още по-основателна причина да ги изпреварим — настоя вицепрезидентът.

Къртис завъртя глава.

— Господин президент, всички наши анализи показват, че ударът по Иран ще има катастрофални последствия. Например почти неизбежно е иранците в отговор да затворят за кораби Ормузкия пролив. Оттам минават осемдесет процента от световните доставки на петрол.

Лицето на Монтгомъри така се наля с кръв, сякаш всеки миг можеше да умре от инсулт, но Къртис продължи невъзмутимо:

— Господин президент, според нашите сведения съоръжението във Фордо е толкова дълбоко в планинските недра, че и най-мощните ни бомби за унищожаване на бункери няма да му навредят. Сред нашите аналитици преобладава мнението, че вместо да нападнем Иран, много по-добър вариант е да започнем диалог с управляващия елит на страната, както и със Сирия. Истинското средоточие на властта в Иран не е президентът Ахмадинеджад, а висшият им духовник аятолах Хаменей. Ако Съединените щати възприемат по-уравновесен подход към проблема с окупираните палестински територии и окажат по-голям натиск върху Израел да спре строежа на еврейски селища в тях, както и да се стреми към мирно решение на палестинския проблем като цяло, според нас Иран би могъл да се държи по-разумно в преговорите.

— Стига, О’Конър! — обади се дрезгаво вицепрезидентът. — Позволявате си съждения далеч над равнището на вашата служебна компетентност и очевидно не сте осведомен за експериментите, които провеждаме в Аляска. — Президентът го погледна озадачено. — Сеизмична томография, господин президент. Радиовълни с много ниска честота, които могат да бъдат насочвани, за да установяваме точното положение на подземни съоръжения. Новите данни дават надежда, че ако мощността бъде увеличена достатъчно, тунелите и всичко в тях ще бъде разрушено.