Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Това е нашето досие за доктор Алета Вайцман. — Заместник-директорът побутна към него тънката папка. — Тя е археоложка и работи за онова долнопробно правителство в Гватемала, което накарахме да си кротува още преди десетина години. Археолозите трябва да ровичкат древни кости, а не да отварят голяма уста като нея.

— Хауърд, мислех, че си имаме достатъчно грижи с Бен Ладен и талибаните. За какво ни е да се занимаваме със световно неизвестни археоложки?

Лицето на Уайли доби цвета на косата му.

— Мамка му, О’Конър, аз решавам какво е важно! — Юмрукът му се стовари на бюрото. — От тебе се иска само да научиш всичко за кучката, а после да й затвориш устата!

— Това ми изглежда прекалено. Може да е на корицата на това списанийце, но читателите му сигурно се броят на пръсти. Няма да попадне в телевизионните новини.

Заместник-директорът пак впи поглед в Къртис и веничките по слепоочията му се издуха.

— О’Конър, стъпваш по тънък лед. Вицепрезидентът е вбесен от предложенията ти за преговори с терористи, затова предлагам да оставиш анализа на мен и просто да си вършиш шибаната работа!

Думите на Уайли потвърдиха подозренията на Къртис. Заповедта идваше от най-горния ешелон на властта и Невестулката спазваше строго правилата на ЦРУ за мръсните операции — „Нито дума черно на бяло“.

— Вайцман ще участва в някакво тъпо сборище на археолози следващия месец — продължи заместник-директорът, а очите му още святкаха яростно. — Ти ще се вмъкнеш между тях като човек със силен интерес към археологията на маите, така че започвай да зубриш професионалния им жаргон.

Уайли стана и се изпъна в цял ръст, доколкото можеше. Срещата бе приключила. Къртис спря напиращата усмивчица. Изправен, Уайли изглеждаше още по-нисък, отколкото седнал.

Къртис си тръгна умислен. Усетът, изострен от безбройните часове, посветени на опасни операции, му подсказваше, че в случая с Вайцман крият твърде много факти от него. Но какви? Знаеше, че намесата на ЦРУ и Белия дом в Гватемала има дълга и кървава история. Дали доктор Вайцман не се е натъкнала случайно на операции на ЦРУ в Централна Америка? Той се запъти право към архива.

Хауърд Уайли позяпа през прозореца няколко минути, докато се уталожи кипящият му гняв. Вицепрезидентът беше прав — О’Конър е вироглавец, на когото не бива да се доверяват. Още докато преглеждаше електронната си поща, както винаги препълнена, Уайли бе решил, че се нуждае от резервен план, за да бъде изпълнена неговата заповед. Отвори съобщение от Салваторе Феличи, един от най-влиятелните кардинали във Ватикана.

„Приятелю, поздравявам те за новото ти назначение, което заслужаваш напълно!

Светият отец ме помоли да ти предам неговата благодарност за размяната на информация относно Близкия изток миналата седмица. За нас срещата беше много полезна и мога да те уверя, че държавният секретар на Ватикана ще прави всичко възможно, за да подкрепи устията на вашия президент в този проблемен регион.

В момента ние на свой ред сме все по-разтревожени от заплахите за нас в Централна Америка — изумени сме от равнището на подкрепа, която получава там т.нар. «теология на освобождението». Папа Йоан Павел II беше твърд противник на това движение и нашата позиция стана още по-категорична при новия папа.

Прилагам към писмото статия от една гватемалска археоложка — доктор Вайцман. Спомняш си, че когато бяхме в столицата на Гватемала преди време, имахме неприятности с нейния баща. Дъщерята е още по-опасна. Тя не само е настроена критично и към ЦРУ, и към Ватикана, но както научавам от свои източници, започнала е собствено разследване на смъртта на нейните близки. Тази заплаха трябва да бъде отстранена, преди да навреди непоправимо на нашите интереси.“

Уайли вдиша рязко от досада. Електронната поща между неговия сървър и компютъра на Феличи минаваше по криптирана линия, но си оставаше напълно достъпна за четене в източника. Кардиналът бе нарушил основно правило — операцията, която обмисляха, не биваше да се споменава писмено в никакъв случай. Прегледа писмото до края:

„Ще бъде от полза за нас, ако можем да обсъдим лично общите поводи за безпокойство. Кога би могъл да дойдеш в Рим? Редовната размяна на информация би могла да се съсредоточи върху Централна Америка, а ако имаме време, ще ти уредя и лична среща със Светия отец.

Наскоро получих няколко сандъка с превъзходно вино от приятели в Бордо и ще можем да обсъдим по-особените моменти в тези проблеми, докато се наслаждаваме на бутилка прекрасно червено вино.“