Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Отвори шкафчето. Между тоалетните принадлежности изпъкваше единственият флакон „Сарафем“, пълен до половината с лилаво-розови капсули. Той ги сравни с таблетите и капсулите във всевъзможни цветове, размери и форми, които имаше в куфарчето. Питаше се за какво ли са предписали на Алета флуоксетин, най-известен с търговската марка „Прозак“, а специално за жени — „Сарафем“. Дали пиеше лекарството заради остра форма на предменструален синдром? Или лекарите са установили, че страда от депресия? Предположи, че второто е по-вероятно, но беше най-малкият проблем на Вайцман, щом някой в сградата на „Пенсилвания авеню“ 1600 искаше главата й на тепсия.

В едно от пликчетата намери капсула, която не можеше да бъде различена от онези във флакона. Поредното „аспиринче“, както се шегуваха симпатягите от отдела за наука и технологии в Лангли. Тази капсула обаче съдържаше огромно количество морфин, равно на 200 милиграма хероин — над два пъти повече от смъртоносната доза дори за закоравял наркоман. Австрийската полиция би установила наличието на морфин в кръвта на жертвата, журналистите биха се впуснали в догадки. Но без явен мотив за престъпление и без други отровни капсули във флакона накрая биха стигнали до подозрението, че Вайцман се е пристрастила към морфина. Накрая медиите биха загубили интерес към остарялата новина, а съдебният лекар не би успял да стигне до категорично заключение.

Къртис обаче се колебаеше и си припомняше разговора с Уайли: „От тебе се иска само да научиш всичко за кучката, а после да й затвориш устата!“. И пак го тормозеше въпросът „Защо?“. „О’Конър, стъпваш по тънък лед!“

За пръв път в дългата си кариера Къртис О’Конър наруши заповед, и то заповед за отстраняването на „явна заплаха“, която можеше да бъде издадена само с одобрението на президента. Но Къртис подозираше, че президентът дори няма представа с какво са се захванали вицепрезидентът, Уайли и празноглавците в Пентагона. Прибра „аспиринчето“. ЦРУ вече не беше организацията, към която се присъедини преди почти две десетилетия. Нямаше да посегне на живота на тази жена, докато не разбере защо във Вашингтон я искат мъртва.

Ватикана, Рим

Префектът на Конгрегацията за доктрината на вярата 2 2 Най-старата от деветте конгрегации на Римската курия, отговорна за надзора на католическата доктрина. Основана е през XVI в. Като Върховна свещена конгрегация на Римската и Вселенската инквизиция. — Б.ред. — кардинал Салваторе Феличи, седеше зад огромното си бюро в пищно обзаведения кабинет, разположен в „Палацо дела Сакра инквизиционе“. Този мрачен дворец все още носеше името на Светата инквизиция. Бащата на Салваторе — Алберто, някога беше доверен съветник на папа Пий XII, а кардиналът продължаваше семейната традиция, като се бе посветил на католическата църква.

Висок и мускулест, Феличи се гордееше с чудесната си черна коса, само тук-там прошарена и прилежно вчесана назад под алената кардиналска шапка. Имаше издължено ъгловато лице и голям орлов нос. И погледът на сивите очи му придаваше сходство с хищна птица.

В момента четеше статия от гватемалската археоложка доктор Вайцман и се ядосваше все повече. Статията му бе изпратена от папския нунций в столицата на Гватемала. Червената химикалка в ръката му беше готова да подчертае поредното възмутително твърдение, докато той се опитваше да проумее диаграмата за календара на маите в статията:

„За разлика от нашите линейни календари, календарите на маите, както показва диаграмата, са мерили времето на кратки и дълги цикли и така давали възможността да предсказват по-важните повтарящи се явления. Краткият и дългият календар са били свързани подобно на зъбни колела. По-големият кръг — Хааб, се е основавал на земните цикли и в него са използвани 18 месеца по 20 дни, тоест общо 360 дни. Кратък допълнителен месец от 5 дни е допълвал годината до 365 дни. По-малкият кръг — свещеният Цолк’ин, се е основавал на циклите в звездния куп Плеяди в съзвездието Телец. Двайсет и първият ден от декември 2012 година бележи рядко, случващо се веднъж на 26 000 години съвпадение в календарните кръгове, които могат да дават предсказания за 4, 4000 или 40 000 дни в бъдещето.

Живеем в «края на дните» по календара на маите — края на период, определен съвсем точно от движението на планетите. Големият цикъл, състоящ се от 26 хилядолетия (по-точно от 25625 години), се състои от пет по-малки цикъла по 5125 години. Маите открили, че нашето слънце, наричано от тях Кинич-Ахау, застава на една линия с центъра на галактиката веднъж през всеки малък цикъл.