Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Хауърд Уайли завъртя креслото и се загледа разсеяно над моравата към дърветата по брега на река Потомак. Пръстите на едната му ръка потропваха по бюрото. Винаги можеше да отрече, че е знаел за възложеното убийство, а ако О’Конър случайно загинеше при нещастен случай, никой нямаше да задава излишни въпроси. Трябваше да се допита до Феличи за контактите му в подземния свят на Рим.

Откакто папа Пий XII удостои с орден Дивия Бил Донован, връзките между Ватикана и ЦРУ ставаха все по-близки. През 1978 година Розалин, съпругата на тогавашния президент Картър, бе приета на частна аудиенция от папа Йоан Павел II и му връчи писмо от Вашингтон, което правеше официални контактите, започнали още по времето на Донован. С писмото си Картър одобри редовни информационни срещи между ръководители на ЦРУ, папата и високопоставени кардинали. Ако се наложеше, директорът на ЦРУ и Уайли биха могли да се свържат със Светия отец на личния му номер — вътрешен 3101 в централата на Ватикана. Уайли обаче предпочиташе да поддържа връзка с Феличи.

Нямаше никакъв проблем да организира поредната размяна на информация, посветена на нарастващите заплахи за католическата църква в Централна Америка.

Виена

Конференцията за маите щеше да започне в осем и половина сутринта, но Къртис зае позиция още в седем — можеше да наблюдава през витрината на кафенето входа към дома на Алета в квартала Щефансдом.

Към осем без четвърт археоложката излезе от сградата, пременена в черен костюм с панталон и черни боти до глезените. Къртис я последва на достатъчно разстояние, докато се увери, че тя отива към станцията на метрото, после се върна към сградата, където беше нейният апартамент. В двора се влизаше откъм „Щернгасе“, близо до една от най-известните виенски книжарници за издания на английски език. Дървената врата беше дебела и здрава, но за човек с опита на Къртис не беше никакво препятствие. Огледа тясната улица, но имаше само трима минувачи, които се отдалечаваха от него. След секунди затвори вратата безшумно и се озова в безлюден двор с няколко входа, защитени със стоманени врати.

На домофона до най-близката врата апартамент номер четири беше отбелязан само с фамилията Вайцман. Той поклати глава — тези врати само залъгваха обитателите на жилищата, вместо да ги предпазват наистина. Бръкна в куфарчето си и половин минута по-късно преодоля и това препятствие. Изкачи стъпалата и застана пред вратата на апартамент номер четири. Същият тип брава… Къртис бе завършил с превъзходни резултати множество курсове на ЦРУ. Спомни си за миг стария майстор в отварянето на сейфове, когото Управлението бе привлякло да учи агентите на незаконния си занаят. На югоизток от Ричмънд в щата Вирджиния се намираше военноморската база „Кемп Пиъри“, която всъщност беше един от най-секретните центрове за обучение на ЦРУ. Къртис бе прекарал стотици часове там, за да овладее по-сенчестите страни на професията си.

Скоро затвори тихо отвътре и тази врата. По късия коридор се влизаше в дневната с изглед към „Щернгасе“ и „Юденгасе“. Друг коридор вляво водеше покрай просторната кухня към спалните и банята. Той огледа дневната. Мъхести бели килими и плюшени завеси в златно и черно допълваха мебелите в стил рококо. Взря се по-продължително в книгите по рафтовете на махагоновата библиотека. Както и очакваше, много от тях бяха посветени на археологията, особено на маите. Имаше трудове на легендарния Алфред Модсли, който в края на деветнайсети век поставил началото на съвременните проучвания за цивилизацията на маите. Видя и изследванията на Дж. Томпсън — „Аритметиката на маите“ и „Слънчевият календар на маите“. На други рафтове откри книги на Айнщайн, Ервин Шрьодингер и Макс Планк с посвещения на авторите за професор Леви Вайцман. Подсвирна тихичко и си спомни студентските си години в „Тринити колидж“ в Дъблин. Как напрягаше ума си да вникне в уравненията на Шрьодингер, описващи толкова трудните за разбиране явления в квантовата механика като движението на електрона около атома. Очевидно Леви Вайцман се бе сприятелил с някои от най-изтъкнатите учени в историята на човечеството.

В големия апартамент имаше три спални и в една от тях библиотечните шкафове също бяха от пода до тавана. Къртис провери големия вграден сейф, но се оказа заключен. Би загубил прекалено много време в отварянето му, затова отиде в съседната спалня. Претърси я внимателно, но не намери нищо, което би обяснило защо във Вашингтон се бяха захванали с Алета Вайцман. Взе от нощното шкафче папка, надписана „Архиви в Бад Аролсен“. През 2006 година германското правителство се бе съгласило най-после да направи достъпни нацистките архиви за седемнайсет милиона души, които били затворени, изтезавани или избити от Третия райх. На шкафчето имаше и две книги — „Попол Вух“, свещената книга на киче, едно от най-могъщите племена сред маите, и „Тайният код на маите“ от монсиньор Матиас Дженингс. Къртис предположи, че Алета Вайцман ще присъства на лекцията на Дженингс. Остави всичко, както го завари, и влезе в банята.