Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Феличи знаеше всяка подробност от церемонията.

— А материалите за срещата?

— Личният секретар на Негово Светейшество вече ги прегледа.

— Кой друг ще присъства?

— Държавният секретар. Негово Светейшество пожела да дойдат също префектите на Конгрегацията за епископите, на конгрегацията за духовниците и на Конгрегацията за католическо образование.

Феличи цъкна с език раздразнено. Той се стараеше да се среща достатъчно често с равните му по ранг кардинали, но не изпитваше никакво уважение към тях. Освен това не искаше да споделя ценни сведения с никого, особено с могъщия и амбициозен държавен секретар на Ватикана.

— Негово Светейшество смята — добави отец Кордона, който долови настроението му, — че щом префектите трябва да изразят мнението си относно назначенията на епископи в Америка, редно е да присъстват и на тази среща.

— А моята уговорка с Уайли за тази вечер?

— Синьор Уайли ще вечеря с вас в осем часа в личната ви трапезария. Менюто и избраните вина са при входящите документи на бюрото ви. Имате ли други поръчения за мен, Ваше Преосвещенство?

— Не — троснато отвърна Феличи.

Свикнал с неговата сприхавост, отец Кордона се изсули тихомълком от кабинета.

Феличи излезе за кратката разходка до папския дворец през площад „Свети Петър“. Папският нунций в Гватемала вече бе изпратил сведения, че доктор Вайцман не само търси Кодекса на маите, но и разследва връзките между ЦРУ и престъпленията на „отрядите на смъртта“ в Централна Америка. Феличи знаеше и най-лошото — тя ровеше във връзките между ЦРУ и Ватикана. Тази Вайцман беше много по-опасна, отколкото изглеждаше.

Природонаучен музей, Виена

Колекцията на Природонаучния музей във Виена беше сред най-големите в света. В почивката след сутрешната програма Алета Вайцман бродеше сред огромни мамути, динозаври, птеродактили и други редки находки от отдавна отминали епохи. На връщане към конферентната зала мина през главното фоайе, в което се извисяваше огромен препариран лос. Насреща му стоеше вечно озъбен лъв. Тя изкачи стъпалата и докато си избираше място в първите редове, видя Матиас Дженингс да застава зад катедрата. Не я изненада тълпата журналисти, събрали се в дъното на залата — раздухващият скандали йезуит ги привличаше, където и да отиде. Зад нея Къртис се вмъкна в залата и седна в единия ъгъл, откъдето можеше да наблюдава всичко.

— Дами и господа, за мен е голямо удоволствие да ви представя монсиньор Матиас Дженингс, макар че за повечето от вас той не се нуждае от представяне!

Председателят на Европейското дружество по маянистика се засмя на собствената си изтъркана шега, а Дженингс кимна учтиво.

„Надут въздухар“ — прецени го Къртис и се озърна към Алета, за да види реакцията й, но изражението й остана съвсем спокойно. Огледа и останалите в залата. Мургавият, наглед пращящ от сила младеж, който влезе късно и седна на последния ред, изобщо не се вписваше сред събралите се тук хора. Къртис бръкна в джоба си за миниатюрната камера с висока разделителна способност, която му осигуриха техници от Управлението. Избра подходящ момент и скоро разполагаше с чудесна снимка на подозрителния мъж.

— Благодаря, господин председател — каза Дженингс. — За мен е чест като член на това дружество да съобщя на всички вас резултатите от последните ми изследвания.

Крещящо жълтата папийонка на йезуита се открояваше нелепо върху тъмночервената риза. Къртис си мислеше, че монсиньор Дженингс не само има странен вкус в облеклото, но и външността му е чудновата. Едър и твърде пълен, Дженингс имаше червендалесто лице, а тежката рамка на очилата му се опираше на самия край на дебелия нос. Воднистосините очи шареха непрекъснато насам-натам, а гъстите червеникави вежди стърчаха така, сякаш се опълчваха на земното притегляне.

— В медиите — продължи йезуитът — се разпространяват какви ли не тревожни измислици за наближаваща катастрофа, които включват както рязко намаляване или дори изчезване на земното магнитно поле, така и нарастване на слънчевата активност наред с размяна на местата на магнитните полюси през 2012 година. И всичко това уж било предсказано от древните маи — натърти той, вторачен над очилата си в журналистите.

— Винаги съм се придържал към мнението, че привържениците на подобни безсмислици не знаят нищо за истинската същност на древните маи. Те изобщо не са били културен, отдаден на духовността народ, поддържащ тясна връзка с природата. Напротив — маите са били сред най-невежите и кръвожадните народи в цялата история на човечеството. В сравнение с тях завоевателят Атила е достоен кандидат за момчешкия хор в някоя от виенските църкви. Отдадох целия си живот да изучавам тази примитивна цивилизация, а през последната година получих възможност да се запозная с много интересни нови йероглифи от открита наскоро гробница в Тикал. — Дженингс включи подготвената презентация и на голям екран над главата му се появи поредица от изображения. — Тези стели… Обяснявам за седящите на последните редове — каменни паметници, на които маите са издълбавали с глифи сложните си послания… Тези стели показват недвусмислено всекидневния живот в един град на маите във всичките му кървави подробности. Първата изобразява масовото изнасилване на млади момчета и момичета. Съвсем обичайно за маите. — Дженингс изсумтя надменно. — Втората стела е намерена в джунглата североизточно от Тикал. Тя ни убеждава без никакво съмнение, че за маите човешкият живот не е имал никаква ценност — нищо не ги е възпирало да изтръгнат още туптящите сърца на пленници по време на жестоките и мрачни жертвоприношения в чест на техните езически богове…