Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Лекцията продължаваше, а Къртис забеляза, че Алета наблюдава йезуита с напрегнато внимание. Понякога поклащаше глава безмълвно, а стиснатите й устни бяха изтънели от гняв. Но какво я възмущаваше — диващината на маите или тълкуванията на монсиньора? Къртис си отдъхна, когато Дженингс приключи и председателят на дружеството прикани слушателите да задават въпроси.

— Монсиньор, за мен беше интересно да чуя вашето описание на маите като невежи и кръвожадни хора. — Гласът на Алета звучеше уверено и ясно. — Никой не би отрекъл, че жертвоприношенията са били неразделна част от техните ритуали. Но аз бих напомнила и че те са били присъщи на късния, посткласически период в историята им, като има и връзка с войнствените ацтеки и толтеки на север. Жертвоприношенията почти винаги са били обвързани с войни. Ако сравним склонността на маите да се сражават с нашата готовност да разпалваме войни, бих си позволила да кажа, че не са били кръвожадни като нас.

Къртис се ухили. Въпреки приятния испански акцент английският на Алета беше безупречен. А изтъкнатият йезуит направо се вбеси.

— Освен това — продължи Алета — известно е, че маите често са решавали разногласията си чрез свещената игра с топка, вместо да се стига до война, както ние постъпваме твърде често. И като споменаваме техните богове, струва ми се, че повечето войни поначало се коренят в сблъсъци на религии: ислямски фундаментализъм и тероризъм, католици срещу протестанти в Северна Ирландия, твърденията на американския президент, че Бог му е наредил да нахлуе в Афганистан, кръвопролитията в Ирак, а можем да се върнем в миналото чак до кръстоносните походи… Освен това си позволявам да твърдя, че маите изобщо не са били невежи, както вие ги описвате. На тях дължим някои от най-големите постижения в астрономията и архитектурата. Вярвали са и че духовна сила присъства във всяка част от природата.

Къртис долавяше как настръхнаха журналистите и операторите — досущ глутница, надушила кръв. Неколцина от тях се смееха открито. Най-сетне още някой се осмели да предизвика високомерния йезуит.

— Коя е тя? — прошепна един журналист.

— Доктор Алета Вайцман — отговори колегата му от вестник „Таймс“. — Тя е гватемалка, но баща й е живял и работил във Виена. На път е да се прочуе също като него.

— Доктор Вайцман — подхвана Дженингс, — изненадан съм, че във вашите оценки не се придържате към по-академичен подход. Е, вие сте жена, а и нямате неограничения достъп до находки от древността, на какъвто се радват учените от моя ранг.

Йезуитът изсумтя отново.

— И защо сте толкова изненадан, монсиньор? — намеси се журналистът от „Таймс“. — Отричате ли, че маите са можели да изчисляват движението на планетите? Според вас трябва ли да пренебрегнем напълно подреждането на планетите през 2012 година?

— Значението на тези мистични глупости се преувеличава безкрайно — заяви Дженингс. — Убеден съм, че 21 декември 2012 ще има за нашия свят не по-голямо значение от смяната на хилядолетията, с която вие — журналистите, се занимавахте толкова настървено.

— Самият вие признахте, че маите са предупреждавали за разместване на магнитните полюси, свързано с нарастваща слънчева активност — каза репортер на монреалския „Газет“. — Някои учени, включително от НАСА, потвърждават предвижданията на маите за огромен скок в появата и активността на слънчевите петна през 2012 година. Фактите потвърждават, че слънчевите изригвания стават са все по-мощни. Не смятате ли, че ако една древна цивилизация е знаела предварително какво може да се случи през 2012 година, поне си струва да проучим предупрежденията й?

— Няма нищо ново в периодичното нарастване на слънчевата активност — възрази с досада Дженингс.

— Монсиньор, отдавна се разпространяват слухове за изчезнал кодекс на маите. — Младата журналистка от „Женски свят“ очевидно искаше да насочи спора към нещо по-интересно за нейните читателки. — Кодекс, който би могъл да ни предупреди навреме за огромно бедствие… и да даде шанс на някои от нас да оцелеят. Има ли според вас някакво основание за тези слухове?

— Така нареченият Кодекс на маите е само плод на въображението на журналистите — невъздържано се изсмя Дженингс. — За съжаление повечето писмени паметници на маите са били изгорени по време на испанското нашествие в региона. Малкото оцелели кодекси — Дрезденският, Мадридският и Парижкият, наречени на градовете, където се съхраняват, както и откъсът на Гролиър, са написани на хуун . Маите са правили тази хартия от кората на Ficus continifolia или Ficus padifolia. — Журналистката се обърна отегчено към фотографа до нея, а Дженингс продължи: — Хуун е много по-издръжлива от папирусите на древните египтяни. Аз имах рядката възможност да проучвам оригиналите. От тези сборници Дрезденският изяснява най-добре що за кръвожадни диваци са били маите, които без да им мигне окото са жертвали и собствените си деца. И макар че сборниците несъмнено ни помогнаха да разберем свирепостта на маите, в тях не се споменава нищо за бъдеща катастрофа — абсолютно нищо! — завърши той непреклонно.