Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Провисващите бузи на немеца червенееха, устата му бълваше тежък дъх на чесън. Леви опря големия камък на дясното си рамо.

— Сега тичай! — заповяда есесовецът.

Рамона, чиито ръце бяха приковани към желязна халка зад главата й, гледаше смразена как Леви се мъчи да изкачи стълбата и се олюлява под тежестта на парчето скала.

Шмит се обърна към двама млади надзиратели.

— Знаете какво да правите. След него!

По-високият от двамата изтича с широки крачки по стъпалата и ревна до ухото на Леви:

— По-пъргаво, чифутче, още не си преполовил стълбата!

Краката на Леви трепереха от усилието да носи гранитния къс. Той залитна и падна. Другият надзирател заби приклада на пушката си в ребрата му.

— Я ставай, чифутска свиньо! Няма да мръзна тук цялата шибана нощ заради тебе!

Леви се изправи някак и пак нарами камъка, като се мъчеше да забрави за изгарящата болка в ребрата.

— Мамо, какво правят на татко? — хълцаше Ребека, чиито китки бяха стегнати от веригата високо над главата й.

Въздухът свиреше в гърдите на Леви, той гледаше право напред и не смееше да спре. Още десет стъпала. С изцедени сили затътри крака на последното стъпало и пусна камъка.

— Кой ти разреши да го хвърляш?

Този път по-високият немец го удари с приклад в кръста. Леви се пльосна по лице върху камъните, счупи си носа и два зъба.

— Стани!

Леви успя да се опре на коляно, изплю кръв и парченца от зъби. Единият надзирател погледна часовника си.

— Гюнтер, губим си тук времето, вместо да пием с другите!

— Така си е. Стани, чифутски боклук! — изръмжа Гюнтер и ритна Леви в корема.

Леви се запрепъва към ръба на плоската скала, надвиснала над каменоломната. Стотина метра под него неравен гранитен ръб се проточваше напред от подножието. Измършавели затворници трошаха камъни с кирки. Леви погледна наляво и се вцепени — познатата фигура на Фон Хайсен чернееше в гаснещата светлина.

Опита да отстъпи назад, но го ритнаха в гърба с все сила.

Рамона видя в безмълвен ужас как Леви се преметна от ръба, размахал диво ръце. Викът му прониза душата й, после тялото му отскочи от издатина в канарата, преди да се размаже върху назъбения гранит в подножието.

— Ей това чака всеки, който се опълчва на Райха! — кресна Шмит към затворниците долу. — Работете по-усърдно, иначе вие сте следващите!

Ординарецът на Фон Хайсен и началникът на офицерската столова, който държеше голяма кристална чаша с „Гленфидих“ на сребърен поднос, чакаха зад тежката кедрова врата. Каменните стени бяха украсени с флаговете на Третия райх и СС и голям позлатен орел срещу входа.

— Господа — комендантът! — обяви хауптщурмфюрер Бранд и всички офицери станаха.

Фон Хайсен подаде фуражката си и камшика на ординареца и взе чашата.

— Ханс, ела при нас — заповяда на адютанта и посочи свободното кожено креело до доктор Рихтоф. — Искаш ли бира?

— Благодаря, хер комендант.

Фон Хайсен щракна с пръсти към началника на столовата.

— Едуард, всичко ли е както трябва? — обърна се към Рихтоф, който кимна.

Кожата на лекаря есесовец беше млечнобяла под щръкналата къса коса, която посивяваше. Широкото чело с дебели вежди надвисваше над бледозелените очи.

— Така изглежда, Карл. В момента моите хора проверяват оборудването. Очаквам да започнем провеждането на експериментите още утре.

— Какво ще изследвате, хер доктор? — почтително попита Ханс.

— СС ще изгради новите основи на Райха, хауптщурмфюрер. Експериментите в Маутхаузен ще подпомогнат създаването на новия германски елит — човешки ембрион, в който се съчетават заложбите на водач, учен, воин и управник. Моля да ми простите, господа, но вие и аз не сме съвършени.

— Поне сме добро начало, докторе — подсмихна се Фон Хайсен и посочи на чакащия сервитьор празната си чаша.

— Ще има и експерименти — продължи Рихтоф, — чиито данни ще помогнат да подготвим по-добре войските си за възможни бойни действия на Източния фронт.

— Как ще постигнете това? — попита Бранд, нетърпелив да научи как може да бъде усъвършенствана германската раса.

— Вашият комендант беше така добър да ми осигури здрави обекти и от мъжки, и от женски пол. В първия експеримент ще бъдат съблечени голи и поставени във вани с лед, за да установим колко време ще измине до смъртта им. Разбира се, през зимата ще бъде по-лесно — добави Рихтоф, — защото можем да ги оставяме навън в клетки, за да проверим колко ще издържат. При втория експеримент ще понижаваме температурата до стойността, при която повечето умират, и ще установим колко от останалите могат да бъдат възстановени напълно. В Аушвиц вече направихме някои опити, в които вкарвахме ледена вода в червата им… но всички умряха. За съжаление се оказва, че този метод не е особено перспективен.