Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Есесовците набутаха групата в тоалетната на казармата.

— Съвсем уместно, не мислите ли? — ухили се Шмит. — Чифутски лайна чистят мястото, където войниците от СС си оставят лайната.

— Моят талит , Леви… Накараха ме да търкам тоалетната с молитвения си шал.

Ребека сподавяше риданията си, докато войниците ги подкарваха към празна барака в лагера.

Ефрейтор Шауб угаси лампите. На Леви му се струваше, че този млад немец е от малко по-свестните в охраната на лагера, затова се изненада, когато Шауб доближи неговия нар.

— Ей, ти! Излез навън!

Претръпнал и физически, и емоционално, Леви безропотно се остави Шауб да го избута към вратата. Щом излязоха пред бараката, ефрейторът затвори вратата плътно.

— Нямаме много време, затова ме слушай внимателно — заговори немецът припряно и тихо, докато дърпаше Леви встрани от осветения кръг под единствената лампа над входа. — Съжалявам, че сте подложени на всичко това. Ще се опитаме да ви измъкнем по-скоро, но засега е прекалено опасно. Ще измислим обаче нещо за децата. Ако изпратят Ариел и Ребека в пералнята, не се опитвайте да ги задържите при себе си и им кажете да правят каквото се иска от тях.

— Как научихте имената им… Кой сте вие? — промърмори Леви, който не можеше да се справи с изумлението си.

— Няма значение. Достатъчно е да спомена Еврейската агенция в Истанбул.

Изведнъж вратата на казармата в отсрещния край на лагера се отвори и Леви се присви, когато Шауб го зашлеви през лицето.

— Чифутски боклук! Не може да излизаш, след като лампите са угасени! Връщай се вътре!

Маутхаузен, 20 април 1938 година

Денят започна облачен и студен, ботушите на Фон Хайсен хрущяха по тънкия слой пролетен сняг, докато се връщаше от обиколката на лагера. Той бе решен посещението на райхсфюрер Химлер и честването на рождения ден на Хитлер да минат безукорно. Когато стигна до сградата на своята канцелария, той слезе по стъпалата към просторното подземие. Само двама души можеха да влизат в този същински трезор — самият Фон Хайсен и неговият ординарец, на когото бе възложено да претопява златните накити на евреите и златните зъби, изтръгнати от устите на труповете, преди да бъдат изнесени от „душовете“ под лазарета. Фон Хайсен докосна предпазливо малката пещ, която бе заповядал да вградят в една от стените. Още беше топла от работата през нощта. Той доволно набра комбинацията на огромния сейф в дъното на подземието.

„Прекрасно!“ — рече си, щом взе десеткилограмовото кюлче, което ординарецът бе добавил към предишните шест. На златото имаше щамповани орел и пречупен кръст, все едно бе предназначено да обогати хазната на Райха, но Фон Хайсен кроеше съвсем други планове. Вече бе поканил Феличи да го навести. Контактите на влиятелния дипломат във Ватикана — суверенна държава извън юрисдикцията и на Германия, и на Италия, можеха да се окажат особено полезни. Полковникът от СС издърпа едно от чекмеджетата на сейфа и извади нагръдния кръст, намерен в апартамента на Вайцман. На ординареца бе заповядано да съхранява кръста и още няколко вещи особено грижливо. Фон Хайсен не виждаше в този кръст нищо, освен внушителна купчина пачки, но предполагаше, че за човек като Феличи може да бъде и скъпоценна реликва. Върна го в чекмеджето, заключи сейфа и се качи в кабинета си.

Настани се зад широкото махагоново бюро и пак се взря в късчето странна хартия, което взе от еврейчето. Дали беше детска драсканица? В жълтото петно не виждаше нищо особено, но защо десетгодишно момче би нарисувало тези линии и знаците до тях, които приличаха на координати? Струваше ли си да остави жив гнусния баща на чифутчето, докато научи истината? При нормални обстоятелства би постъпил точно така, за да се захване да го убеждава с всички възможни средства, само че Фон Хайсен съзнаваше твърде ясно колко е опасен за него професорът. С всеки ден нарастваше рискът Вайцман да разкаже на някого за статуетката. А полковникът се страхуваше безгранично само от един човек — Химлер. Ако райхсфюрерът научеше за провала му, с Фон Хайсен беше свършено.

Улисан в колебанията си, той отиде до прозореца и се зазяпа разсеяно в каменоломната, където еврейската сган се трудеше от ранни зори. Почти не се съмняваше, че ако Вайцман е отнесъл статуетката, накрая би я прибрал в своя сейф. Значи трябваше да се примири, че е останала някъде из дебрите на Гватемала, следователно…

Отсечено чукане по вратата прекъсна умуването му.