Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Айхман кимна към Фон Хайсен, за да напомни кой е комендант на лагера.

Айхман се бе върнал в кабинета си в двореца и стоеше пред прозореца, сплел пръсти зад гърба си. Знаеше, че мерките, които обяви тази вечер, няма да са достатъчни. Необходимо беше проблемът с евреите да се реши веднъж завинаги. А това би дало и възможност за провеждане на някои крайно наложителни медицински изследвания, които да подобрят живота на гражданите на Райха. Някой почука на вратата и прекъсна размишленията му.

— Влез!

Помощникът му щракна с токове.

— Получихме тази спешна телеграма току-що, хер оберщурмфюрер.

Айхман прочете безстрастно текста.

До:оберщурмфюрер Айхман

„По заповед на райхсфюрер Химлер да бъдат арестувани незабавно евреите професор Вайцман (55 г.), Рамона Вайцман (40 г.), Ариел Вайцман (10 г.) и Ребека Вайцман (8 г.), живеещи на улица «Юденгасе» 4/12, квартал «Щефансдом» във Виена. Комендантът на лагера Маутхаузен оберщурмбанфюрер Фон Хайсен ще ръководи обиска в апартамента на Вайцман, за което трябва да му бъде оказано необходимото съдействие.“

Айхман подписа заповед Фон Хайсен да поеме временно командването на специално подразделение от СС.

— Дай това на оберщурмбанфюрер Фон Хайсен — каза Айхман на помощника си. — Ще го намериш долу, в залата.

— Слушам, хер оберщурмфюрер!

Виена

По вратата на апартамента блъскаха безцеремонно.

— Отворете, чифути!

Стреснатата Рамона се подпря да седне.

— Леви! Дойдоха ли вече?

Той вдигна пръст пред устните си.

— Тихо… Аз ще говоря с тях.

Той облече халат и изведнъж си спомни за двете карти от дървесна кора, които бе оставил до модела на пирамидите в кабинета си. Прибра ги и се върна в спалнята. Ребека и Ариел, ококорени и уплашени, бяха дотичали при майка си. На Леви му хрумна внезапно, че нацистите трудно биха заподозрели дете. Даде картите на Ариел.

— Пази ги за татко — помоли той. — Всичко ще бъде наред, обещавам ви — добави, за да успокои децата.

— Отворете, чифути, иначе ще изкъртим вратата!

Когато Леви отвори, есесовците, на които помагаха и „кафяви ризи“, го събориха на пода и нахълтаха в апартамента. Леви се изправи болезнено и се озова срещу Фон Хайсен, който потупваше високите си ботуши с къс камшик. Опря края му под брадичката на професора.

— Да не се канеше да пътуваш, евреино? — попита есесовецът, видял веднага куфарите в коридора.

Леви бутна камшика настрани.

— Как се осмелявате да нахлувате така?!

Фон Хайсен го цапардоса по лицето.

— Къде е статуетката?

Болката беше непоносима.

— Нямам представа… Някъде в джунглите на Гватемала, предполагам.

Фон Хайсен пак го удари по лицето.

— Къде е?

В очите на Леви изскочиха сълзи и той изскърца със зъби, но не каза нищо.

Фон Хайсен едва сдържаше беса си от упоритостта му.

— Сержант! Арестувайте ги и претърсете навсякъде тук! Търсим статуетка от нефрит, висока трийсетина сантиметра.

— Слушам, оберщурмбанфюрер. В кабинета има сейф, но е заключен.

— Сейф, така ли? — Доволна усмивка се мярна по лицето на Фон Хайсен. — Евреинът ще го отвори — каза той и пак пъхна камшика под брадичката на Леви.

Леви напрягаше ръката си да не трепери, когато завърташе ключа. Отвори вратичката и се дръпна. Молеше се безмълвно за Рамона и децата.

Фон Хайсен огледа вътрешността на здравия стоманен сейф, където Леви и Рамона бяха сложили всичките си ценности. Там имаше над 4000 шилинга от бутика на Рамона, които още не бе разменила срещу новите райхсмарки.

— Статуетката не е и тук — ядосано установи Фон Хайсен.

Разочарованието му пролича. Прерови останалото — накитите на Рамона и три златни менори, седемте им разклонения символ на пламтящия храст, намерен от Моисей. Фон Хайсен взе тежък златен кръст. В средата имаше великолепен рубин, заобиколен от дванайсет големи диаманта. Есесовецът въртеше кръста между пръстите си и го разглеждаше съсредоточено.

На Леви му беше трудно да запази самообладание. Този нагръден кръст бил открит от прадядо му при разкопки близо до Йерусалим и вече четири поколения от семейството го съхраняваха грижливо. Реликвата беше от времето на Третия кръстоносен поход, Ричард Лъвското сърце и Саладин.

— Качете тези отрепки в камиона — накрая заповяда Фон Хайсен, затвори сейфа и пусна ключа в джоба си.

Леви се запъна, когато един есесовец го дръпна.

— Трябва да се облека!