Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Неговият адютант хауптщурмфюрер Ханс Бранд беше висок само метър и седемдесет, едва се вместваше в изискванията за приемане в редиците на СС, но имаше предостатъчно връзки. А ниския си ръст компенсираше с амбиции и необуздана жестокост.

— Хер комендант, доведохме евреина. Освен това ми съобщиха, че колата на райхсфюрер Химлер доближава Маутхаузен. Той ще пристигне след по-малко от половин час.

— Караулът готов ли е?

— Тъй вярно, хер комендант. Инспектирах ги лично. Съобщиха ми също, че доктор Рихтоф придружава райхсфюрера.

— Подготвихте ли всичко за доктора?

Бранд кимна.

— Техниците монтираха оборудването, включително барокамерата. В сграда номер шест също са направени промените, които изискваше доктор Рихтоф.

— Добре — изсумтя Фон Хайсен. — Вкарай евреина тук.

Вайцман застана пред бюрото.

— Увериха ме — започна Фон Хайсен, — че са претърсили щателно твоя апартамент и няма дори следа от статуетката. Къде е тя?

Той зададе въпроса много бавно, гласът му беше зловещо спокоен.

— Вече ви казах…

— Лъжеш! — Есесовецът замахна с камшика, Вайцман трепна от удара, но не извика. — Мръсен лъжлив чифутин! — Вторият удар счупи очилата на Вайцман. — Къде е статуетката?! — крещеше Фон Хайсен и го биеше, без да се сдържа.

Полковникът се питаше дали все пак еврейският археолог не казва истината, но това вече нямаше значение.

— А какво означава тази карта? — попита и взе парчето хартия от дървесна кора.

— Нищо повече от рисунка на малко момче — отвърна Вайцман упорито, макар че коленете му се подгъваха.

— Пак лъжеш! — Фон Хайсен погледна адютанта си. — Кажи на войниците да го отведат и щом райхсфюрерът си тръгне, обершарфюрер Шмит може да го качи за парашутен скок.

Каквато и власт да имаше вече Фон Хайсен, не би могъл да се отърве от този чифутин без одобрението на Химлер, докато райхсфюрерът е в лагера.

— Achtung!

Почетният караул взе пушките за почест, щом бронетранспортьорът и новата щабна кола влязоха през портата на Маутхаузен. Лъскавият черен автомобил имаше номер СС1. Фон Хайсен изпъчи гърди, изопнал дясната си ръка в нацисткото приветствие.

— Хайл Хитлер, хер райхсфюрер. Добре дошли в Маутхаузен.

В каменоломната Рамона, Ариел и Ребека се мъчеха да вдигнат голям камък, за да го пуснат във вагонетка. Леви понечи да отиде при тях, за да им помогне, и трепна от болка — войник го отблъсна с приклада на пушката си.

— Милички, опитвайте се да вземате по-малки камъни, ако ви позволят — прошепна Леви.

Озърна се и ледена тръпка плъзна по гърба му — Химлер, придружен от Фон Хайсен, се появи до парапета на една от стражевите кули. Изведнъж цял допълнителен взвод есесовци дотичаха в каменоломната. В отсрещния й край колона затворници в грубите си дрехи на черни и сиви ивици бяха спрени неочаквано и по заповед се обърнаха с лица към каменната стена.

Отекна изстрел и жената в левия край на редицата се свлече с пръсната от куршума глава. Рамона припадна, Ариел и Ребека се разплакаха, свити зад вагонетката. Още час и половина в каменоломната трещяха изстрели на всеки две минути и поредният евреин умираше с куршум в тила в чест на рождения ден на фюрера.

Фон Хайсен изпроводи с поглед щабната кола на Химлер, изчака часовите да затворят портата на Маутхаузен и чак тогава закрачи към каменоломната. Смяташе, че в този ден се представи много добре. Химлер хареса честването на рождения ден на Хитлер и похвали Фон Хайсен за строгия ред в лагера, а после сподели, че тъкмо затова Маутхаузен бил избран за провеждането на най-секретните медицински експерименти на доктор Рихтоф. Райхсфюрерът на СС дори сподели, че ако всичко върви гладко и занапред, не е изключено протежето му да получи поредното повишение. Щандартенфюрер Фон Хайсен вече си представяше дъбовите клонки, извезани на яката на мундира му. Обзет от гордост, той пляскаше по ботушите си с камшика, докато вървеше нагоре по пътеката към канарата над каменоломната. Озърна се към портала — бяха изпълнили заповедта му. Жената на Вайцман и децата им бяха оковани с вериги до стената на едната стражева кула. Това подобри настроението му още малко. Оттам и те можеха да виждат какво става в каменоломната.

Шмит буташе Леви към грубо изсечената стълба.

— Това са 186 стъпала, евреино, и ще ги изкатериш всичките.

Леви се оглеждаше към Рамона и децата. Очите на Рамона зееха от страх.

— Вдигни този камък! — извика Шмит, щом стигнаха до тясната стълба, по която се стигаше до високата гранитна канара. — Ще го носиш на рамене, евреино!