Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— По-бързо! — изсъска и надникна през тясното прозорче. Катрина вървеше до войника и драскаше нещо на листче. — Идват!

Двамата пропълзяха върху чувалите, свряха се до задната стена на кабината и се покриха с най-горните чували. Ребека дишаше тежко, Ариел хвана ръката й.

— Все нещо такова ще ми се случи — мърмореше Катрина.

Застанала с гръб към войника, тя просто нагласи правилно разпределителя и затвори предния капак с трясък.

— Много благодаря! — каза засмяна на войника.

— Моля, винаги съм готов да ви помогна. Дали не бих могъл да ви почерпя нещо, когато съм в градски отпуск?

— Ще си помисля.

Тя включи на скорост и подкара бавно към масивната порта на Маутхаузен. Дебелият войник й помаха с ръка и тръгна да се скрие зад тоалетните, за да изпуши една цигара на спокойствие.

Катрина очакваше да отворят веднага, но един от часовите слезе от стражевата купа и й даде знак да спре.

— Какво карате отзад?

— Мръсни дрехи за пране, както винаги.

— Отворете!

Тя вдигна рамене, излезе от кабината и отвори задните вратички.

Ариел и Ребека инстинктивно се притиснаха до ламарината. Часовият размести няколко от големите сини чували, надникна по-навътре, накрая сложи щика на пушката си и ръгна между два чувала. Децата се смръзнаха, когато острието мина между тях и остави вдлъбнатина в задната стена на кабината.

— Извинете… — нехайно се обади Катрина.

— Какво има?

— Само искам да спомена, че в тези чували има и дрехи на оберщурмбанфюрер Фон Хайсен. Едва ли ще се зарадва, ако види дупка от щик на някоя от униформените си ризи.

Есесовецът изсумтя и излезе от камиона.

— Подредете чувалите и потегляйте! — заповяда троснато и се качи в кулата.

Ариел пак стисна ръката на Ребека. С другата бръкна в джоба си да провери дали още е там другата карта, която успя да скрие от нацистите.

Половин час по-късно Катрина отби по страничен път и спря навътре в гората. Отвори задните вратички и даде на децата малка торба.

— Вътре има дрехи. След още два часа ще бъдем във Виена, но искам да се преоблечете още сега, защото излезете ли от камиона, направо се качвате на кораб.

— Благодаря ви — смънка Ариел. — Имате ли молив и лист хартия?

— Имам. Ей сега.

— За какво ти е тази хартия? — попита Ребека, когато камиончето излезе отново на главния път.

— Опитах се да запомня какво имаше на картата, която немецът взе. Татко каза, че картите са много важни…

Сълза капна на листа, докато Ариел възстановяваше картата по памет. Оказа се обаче, че помни само един от трите знака до линиите. Накрая прибра внимателно двете карти в торбата, която Катрина им даде.

Когато влязоха в града, той надникна през прозорчето и позна някои сгради.

— Май сме близо до пристанището — каза на сестра си.

Спряха рязко и след малко вратичките се отвориха. В късния следобед мъгла бе обгърнала Виена. Неколцина войници се облягаха на бали вълна, пушеха и си разказваха вицове. Никой не обръщаше внимание на ръждясалия товарен параход, който се отъркваше в гумите, сложени по стената на кея. Рехав пушек се издигаше от единствения осажден комин на „Вилхелм Колер“ и се смесваше с мъглата. Кафявите води на Дунав обтичаха покритите с ръждиви петна бордове на парахода. Насред реката самоходен шлеп с дървени трупи се бореше упорито с течението.

— Тези са последните двама — каза Катрина на моряка, изпратен на кораба от Еврейската агенция във Виена. Тя доближи Ариел и Ребека. — Желая ви късмет, дано Бог ви пази.

С тези думи се обърна и си тръгна.

Морякът побърза да преведе децата по тясното подвижно мостче и да ги скрие в трюма.

Бягството на Ариел и Ребека може би нямаше да бъде разкрито чак до вечерната проверка, ако Фон Хайсен не беснееше заради загубата на статуетката. След като се бе погрижил бащата на еврейчетата да не издаде провала му, Фон Хайсен напомни на адютанта си, че иска хлапетата да гледат как умира майка им, преди да добави и тях в списъка с жертви за експериментите на доктор Рихтоф.

Сирената виеше заплашително, в градчето наблизо също се досетиха веднага, че някой е избягал.

— Хер комендант, претърсихме целия лагер. Видели са ги за последно да товарят камиона с прането, но след това са изчезнали — докладва изнервеният Бранд.

— Какво казаха от пералнята в града? — намръщено попита Фон Хайсен.

— Щатният им шофьор бил болен, не знаят къде са сега нито жената, която го заменила, нито камионът. Часовият на кулата настоява, че е претърсил камиона. Останалите от караула потвърдиха думите му.