Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Рихтоф протегна ръка към своята халба бира.

— А барокамерата за какво е? — сети се Бранд.

— Ще симулираме въздушна среда с ниско налягане и ниско съдържание на кислород — обясни докторът. — Вашият комендант е майстор на парашутните скокове от голяма височина и познава тази среда.

— Отдавна не съм скачал — поклати глава Фон Хайсен.

— Проведохме и такива опити в Аушвиц — продължи Рихтоф, — но в Маутхаузен ще използваме и жени, а не само мъже. Човешкото тяло функционира най-добре на морското равнище, където кръвта е наситена с кислород. Но на височина над 4500 метра съдържанието на кислород във въздуха е двойно по-малко и възниква нуждата организмът да се приспособява. В Аушвиц установихме, че повечето обекти умряха, щом достигнахме симулирана височина 7000 метра. На такава височина сънят е затруднен, в храносмилателната система има сериозни смущения. Но един оцеля до почти 8000 метра и запазихме органите му за по-нататъшен анализ.

— Колко обекти са ви нужни, хер доктор? — попита Бранд.

— Четиридесет стигат за начало. По двайсет мъже и жени, но непременно здрави.

— Ханс, включи онази Вайцман в първата група — заповяда Фон Хайсен. — Погрижи се нейните изчадия да гледат. Ще отуча онова момченце да крие сведения, важни за Райха. Едуард, в чест на твоето пристигане наредих да ни поднесат много хубаво вино за вечеря.

Нощта се бе спуснала и в каменоломната, войниците приключиха с ваденето на златните зъби от устите на труповете под канарата. Ауспухът на големия булдозер блъвна пушек, машината запълзя тежко и започна да избутва телата в дълбока яма.

А зад внушителните стени на лагера затворниците чакаха вечерната проверка на студа. Рамона се опитваше да утешава Ариел и Ребека, както можеше. Волята й оставаше несломима, но душата й се късаше от скръб по мъжа, когото бе обичала всеотдайно.

— Скъпи мои, утре ще ви изпратят на работа в пералнята — говореше съвсем тихо на децата. — Ако някой предложи да ви помогне, правете точно каквото ви казва, разбрахме ли се?

— Ами ти, мамо? — промълви Ариел.

Лицето му белееше в мрака. Целият му свят бе рухнал в този ден. Ребека гледаше майка си и още не проумяваше докрай какво се е случило.

— Аз ще се оправя… ти се грижи за сестра си. Обещай ми.

— Обещавам — прошепна Ариел и стисна ръката й още по-силно.

Маутхаузен

Ариел се притече на помощ на Ребека. Чувалът с чаршафите и бельото на офицерите беше голям почти колкото нея и тя се напъваше безпомощно да го завлече по рампата към очуканото синьо камионче, което всеки ден сновеше между лагера и града. Ариел и Ребека понечиха да домъкнат последните чували, но шофьорката — млада жена със светлосини очи, им махна с ръка да отидат при нея там, където каросерията ги скриваше от погледите на часовите.

— Сега внимавайте — зашепна им тя. — Аз съм Катрина и трябва да ме слушате. Щом напълните камиона, ще пропълзите върху чувалите и ще се скриете зад кабината. Ще дръпнете чували върху себе си. Аз ще заключа каросерията. — Катрина се огледа спокойно наляво и надясно, за да се увери, че никой не ги наблюдава. — Побързайте и донесете онези два чувала.

— Ами мама?

Ребека се взираше умоляващо в Ариел.

— Мама заръча да правим каквото казва тази госпожица — напомни Ариел с разсъдливостта на възрастен.

— Какво става тук?

Свинските очички на войника, излязъл от склада за пране, се присвиха подозрително.

— По-пъргаво, малки негодници! Няма да си губя целия ден заради вас! — сопна се Катрина и блъсна децата покрай войника към товарната рампа. — Ама че са мързеливи тези двамата — оплака се тя на войника и седна зад волана.

— А вие какво очаквате? Нали са чифутчета…

Той влезе в склада след Ариел и Ребека. Катрина завъртя ключа, но двигателят не запали. Тя опита втори и трети път. Пак нищо. Видя, че войникът се връща.

— Scheiße! — изруга с престорен яд, излезе и вдигна капака.

Извади от джоба си ротор с полепнал по него зеленикав прах.

— Пак този ротор — каза с отвращение. — В работилницата нали има шкурка? — попита тя войника и пусна в ръката му пакет цигари.

— О, да — усмихна й се той похотливо. — Елате с мен.

Катрина изостана крачка зад войника, погледна Ариел и Ребека и кимна рязко към отворените задни вратички на малкия камион.

Ариел грабна единия край на чувала, с който се мъчеше сестра му, и го помъкна заедно със своя. Напъхаха се вътре и той затвори припряно вратичките.