Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Фон Хайсен се засмя злобно.

— Качете го в камиона, казах. Не са му нужни дрехи там, където отива.

Фон Хайсен застана до прозореца към улицата, гледаше как младоците активисти набутват грубо Вайцман в камиона, спрял пред сградата. През нощта се бе натрупал сняг, а заледените павета блестяха в първите лъчи на изгрева. Нататък по „Юденгасе“ пълнеха още камиони с евреи за изпращането им в Маутхаузен, но Фон Хайсен се чувстваше измамен. Зад него есесовците и активистите изтърбушваха апартамента. Нямаше и следа от изчезналата статуетка. Фон Хайсен си каза разярен, че може би все пак тя е останала в Гватемала. Зарече се, че евреинът ще си плати за това. Обърна се на пети и мина на метър от двете статуетки, скрити под дюшемето.

Леви прегръщаше с едната си ръка Рамона, с другата — двете деца. Ребека плачеше, опряла лице на гърдите на баща си. Рамона се бе примолила на малко по-човечен ефрейтор, който й позволи да се облече и да облече Ариел и Ребека, но Леви трепереше по пижама.

— Татко, къде ни водят тези хора? — изхълца Ребека.

Леви я целуна по къдриците и я притисна до себе си.

— Ще видим… всичко ще се оправи, миличка — прошепна й, за да успокои някак момиченцето си.

Минаха над Дунав при Емерсдорф и продължиха по северния бряг. Леви си разтриваше ръцете, за да не замръзнат. Децата дремеха до лявото му рамо, Рамона бе опряла глава в дясното. Около два часа по-късно камионът забави ход на влизане в градчето Маутхаузен, няколко километра по-нататък изкачи полегат склон и спря пред огромния дървен портал на концентрационния лагер. Часовите провериха документите на шофьора, надникнаха небрежно към човешкия товар отзад и отвориха портата. Камионът продължи навътре и спря рязко на долния плац.

Там чакаха капитан и десетина войници от СС.

— Свалете ги от камиона и ги подредете до стената! — изръмжа хауптщурмфюрерът.

Леви пак прегърна жена си и децата, преди да им прошепне:

— Бог ще ни закриля.

Леви, Рамона и децата се озоваха по средата на редицата. Леви се оглеждаше предпазливо. Лагерът беше обграден от високи каменни стени с бодлива тел отгоре. На много места в оградата имаше високи наблюдателни кули от гранит със здрав покрив от каменни плочи. Той видя двама часови на кула, насочили картечницата си към новите затворници. Долови и внезапното напрежение във войниците, когато портата на лагера се отвори отново.

— Achtung!

Още десетина есесовци изтичаха от главното караулно помещение, строиха се и взеха пушките си за почест. Началникът на караула застана мирно, изпънал дясната си ръка напред и нагоре, преди черният мерцедес на Фон Хайсен да спре на плаца. Фон Хайсен излезе от колата, кимна на подчинения си офицер и доближи нехайно затворниците. Пак потупваше ботушите си с камшика. Мина бавно покрай редицата и спря пред Ариел, който бе пъхнал едната си ръка в джоба.

— Какво имаш там, момче?

Ариел се вторачи безмълвно в земята, долната му устна затрепери.

Фон Хайсен вдигна главата му с края на камшика.

— Дай ми каквото криеш!

Леви понечи да защити сина си, но един войник го блъсна към стената.

— Казах да ми го дадеш, момченце!

Сълзите напираха в очите на Ариел, но той извади едната карта, на която линии се пресичаха над езерото Атитлан.

— Я да видим какво е това… — проточи Фон Хайсен и се обърна към Леви.

— Детска рисунка — отвърна Леви сдържано.

— Лъжец!

Камшикът пак се изплющя по лицето му и Рамона се разплака.

— Смееш да се опълчваш на Третия райх, така ли? Щурмшарфюрер!

Ниският и набит старши сержант тракна с токове. Униформата се опъваше по туловището му, червендалестите бузи опираха в яката. Щурмшарфюрер Шмит бе назначен в лагера Маутхаузен преди всичко заради неизчерпаемата си омраза към евреите. Имаше вече двайсет и пет години служба в германския Вермахт, а отскоро бе преместен в СС. Никога не си позволяваше изблици на гняв, но този покорен на началството садист беше мразен еднакво и от затворници, и от останалите в охраната. Фон Хайсен обаче смяташе, че е полезен.

— Шмит, заведи тези боклуци в казармата на охраната и ги накарай да изчистят тоалетните.

— Слушам, хер оберщурмфюрер!

Фон Хайсен пак опря жезъла си под брадичката на Леви.

— Ще чистиш тоалетните до блясък. Така ще имаш време да помислиш дали не трябва да си малко по-сговорчив.

Есесовецът се врътна на токовете на безупречно излъсканите си ботуши и се отдалечи.

Шмит подкара затворниците в колона към главния вход на лагера, където две внушителни каменни кули пазеха портала. Леви погледна наляво. Мъже и жени къртеха парчета гранит от почти отвесен склон и ги носеха към големи дървени вагонетки. Няколко жени напрягаха силите си докрай, за да бутат пълна вагонетка и писъците им огласяха каменоломната, когато един надзирател ги налагаше с дебела пръчка. По-нататък мъже носеха големи каменни късове на раменете си. Надзиратели с готови за стрелба пушки ги заставяха да тичат по стръмни стъпала, изсечени в гранита, които водеха към ръба на канара.