Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Шаманът наблюдаваше Алета, без да мигне, защото се досещаше какво ще последва. Тя пак се поклащаше на възглавниците в неустоимия ритъм на барабаните.

— Небето просветлява над джунглата, ширнала се като тъмнозелен килим на изток. Върховният жрец се взира в най-светлата част на небето, където ще се покаже слънцето в най-късия ден от годината… сега! Слънцето освети кристала в статуетката върху Пирамида I…

Първата статуетка пречупи светлината под толкова точно изчислен ъгъл, че ослепителният зелен лъч попадна в кристала на статуетката върху Пирамида IV, който пък го насочи право към кристала върху Пирамида V. Внезапно Алета изви глава рязко.

— Лъчът се отклони към… почакай… не мога да видя… о, не!

Писъците се разнесоха откъм градските порти. Колибите от двете страни на алеята пламваха като факли. Хиляди свирепи воини от враждебния град Калакмул направо прегазваха часовите при портите и им отсичаха главите. Сега се бяха устремили към средището. Започна ожесточено сражение, когато строените воини на Тикал се втурнаха насреща им, за да защитят своя владетел.

Върховният жрец остана стъписващо невъзмутим. За него нападението призори беше неизбежно. Той поклати глава печално. Виждаше в бъдещето как градовете държави продължават междуособиците си и се унищожават взаимно, а накрая съсипват цялата цивилизация на маите. Той даде знак на жреците, които се канеха да скрият за столетия кодекса. В хаоса и дима на битката лъчът още сочеше механизма, който отваряше таен вход на сграда срещу Пирамида V. Жреците там вдигнаха към небето скъпоценния кодекс, за да знае той, че са разбрали знака. После един от тях се спусна в шахтата и влезе в прохода към тайната кухина. Слънцето се издигаше, лъчът избледня и изчезна. Върховният жрец даде нов знак на жреците, бдящи върху другите храмове, за да скрият статуетките.

— Не! Не! Нашествениците от Калакмул стигнаха до подножието на нашата пирамида. Надделяват над воините на моя баща… намушкват ги, обезглавяват ги. Колкото и храбро да се бият, враговете побеждават. О, не! Вече тичат нагоре по стъпалата към нас … Не!

Къртис намери бар „Буда“ недалеч от брега и прецени откъде би могъл да се измъкне, ако стане напечено. Над главния вход се развяваше тибетски флаг. Статуи и изображения на Буда придаваха азиатски дух на кафеникавата сграда в испански стил. Вътре пък се намираше внушителната дървена статуя на Буда, използвана във филма „Апокалипсис сега“. Къртис огледа хората в полутъмния бар на първия етаж и скоро се убеди, че са обикновени туристи, които играят билярд и пушеха марихуана. Качи се в ресторанта на втория етаж.

И тук широките ниши със седалки във формата на подкова бяха пълни с туристи и местни хора. Къртис веднага разпозна Дженингс, седнал в дъното до момче, което не беше на повече от петнайсет години. Йезуитът отпиваше уиски, пред момчето имаше чаша кока-кола, но Къртис се зачуди още какво ли може да е сипано в нея.

Качи се и по следващата стълба към бара на покрива. Тук също гъмжеше от туристи. Сладникавият тежък дим на марихуана се кълбеше над терасата, където двамата бивши „тюлени“ стояха с гръб към Къртис. Единият имаше и брадичка, но военният им навик да се подстригват късо беше твърде издайнически. Къртис се върна на долния етаж, където Дженингс носеше към масата си следващата чаша уиски и още една кока-кола. Гърбът на Къртис настръхна, когато видя йезуита да гали момчето по бедрото. У него напираше желанието да пребие Дженингс, за да отърве хлапака, но се сдържа. Излезе на главната улица и тръгна покрай минувачите, излезли на късни покупки, и неизменните червени триколки.

Стигна до края на стръмнината, без да се задъха. Постоя до едно магазинче, колкото да огледа хората по зле осветения площад и разположението на голямата бяла църква. Предположи, че Дженингс се е настанил в къщичката отстрани. Обиколи по края на площада зад палмите и градината на черквата и доближи къщата.

Бравата се оказа съвсем проста и след малко той затваряше отвътре дъбовата врата. Включи фенерчето и започна да претърсва усърдно жилището на йезуита. В чекмеджето на масата и в шкафовете на миниатюрната кухничка нямаше нищо интересно. В банята — също. Но когато надникна в килера, видя веднага леководолазното снаряжение. Качи се по тясната стълба в спалнята на втория етаж. Долу в гардероба имаше кутия с ключалка, която не го затрудни. Намери цяла купчина броеве на списанието, издавано от NAMBLA — Североамериканската асоциация за любов между мъже и момчета. Дженингс бе написал и „голям симпатяга“ върху снимката на корицата на най-новия брой.