Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Погледът й се плъзна от игрището към масивните розови пирамиди в двата края на средището — Храмът на Великия ягуар и Храмът на маската. В огромните постройки, съградени петдесет години по-рано, бяха гробниците на владетелите от клана на Великия ягуар.

На изток от средището бяха пазарите, гъмжащи от хора. Платнища защитаваха сергиите от слънцето. Килими, съдове, кошници с подправки, ядки и плодове, платове бяха подредени чак до алеите, свързващи различните части на града. Жени с пъстри блузи носеха покупките в кошници на главите си. Знатни особи с украси от пера на главите седяха на плетени столове, носени над тълпите от техните слуги. Ахущал различаваше и часовите върху Пирамида IV и Пирамида V, най-високите градежи в цялата страна. Под тях портите към пътищата през джунглата бяха пазени от многобройни воини.

— Барабаните бият по-силно и играта свършва. Баща ми се изправя, всички воини на игрището се обръщат с лица към него и се покланят.

Алета се размърда неспокойно. Арана мълчеше и чакаше.

— Сега баща ми се среща с върховния жрец, който го предупреждава за голямо бедствие, застрашаващо маите, ако не изберем друг път.

— Длъжен си да намериш път към мир с Калакмул и Наранхо — строго изрече жрецът.

Той беше висок мъж, носеше проста роба от бял плат с качулка. Дългите години на размисъл бяха врязали дълбоки бръчки в загрубялото му кафяво лице. Държеше се достолепно и пред владетеля.

— Ако тези войни продължат — продължи жрецът, — не само ще паднат още жертви, но и всички племена на маите ще бъдат застрашени. Войните съсипват земята, на която твоите поданици разчитат за прехраната си.

— Хората в Калакмул и Наранхо са толкова несговорчиви! — възкликна владетелят. — Аз съм длъжен да съхранявам и нашите обичаи. Нашият град има старшинство спрямо техните, те трябва да зачитат обичаите ни. Ако няма друг път, ще им ги наложим със сила.

Едрият владетел носеше пищна украса от червени, сини и зелени пера от почитаната птица кецал. Кожената му броня бе пристегната в кръста с огромна тока от нефрит.

— Да, по-напредналата общност трябва да води, но това не означава да отхвърляме обичаите на другите — не отстъпи върховният жрец. — Не е слабост да говориш с другите и да постигнеш съгласие с тях. Това е проява на сила.

— Но ще бъде сметнато за слабост от мнозина, особено от съветниците ми — мрачно каза владетелят.

— Скоро ще настъпи краят на десетия бактун . Очакват ни времена на тежки загуби и сътресения — предупреди жрецът. Напомняше на владетеля, че поредният цикъл от 394 години е пред своя завършек. — Ще се повтори разрухата, която сме преживели в края на предишния бактун .

Владетелят се замисли.

— Знаменията ще се повтарят, докато не вникнем в тревожните признаци… иначе сами ще подготвим края си, а след време и края на целия свят — натърти жрецът.

— На целия свят ли? — озадачи се владетелят.

— Бедствията в края на сегашния бактун ще поразят мнозина, особено твоя народ, но унищожението на целия свят няма да настъпи преди края на тринайсетия бактун .

— И какво ще се случи тогава? — недоверчиво попита владетелят.

— С тринайсетия бактун завършва Епохата на Петото слънце. А хората и тогава ще си затварят очите за вредите, които нанасят на своите земи. Те няма да постигат съгласие помежду си. Враждуващите им религии ще подклаждат войни. Поддръжниците на всяка религия ще твърдят, че само техният път е верният. Ако не пожелаят да разберат, че има много пътища и различни обичаи, сблъсъкът между религиите ще унищожи всички.

— Дотогава има много бактуни — нехайно каза владетелят.

— И все пак сме длъжни да предупредим бъдещите хора за нашите затруднения и за онова, което може би им предстои.

— Как ще го направим?

— Предупреждението вече е записано. На церемонията за слънцестоенето утре ще сложим статуетките — Пазителите на храмовете, върху Пирамида I, IV и V. По изгрев кристалите ще уловят слънчевата светлина и ще я отразят. Последният лъч ще ни покаже къде да съхраним кодекса, който ще остане скрит още дълго след като свърши моят и твоят живот. Човек, който е сред нас и днес, ще се завърне да разкрие тайната. Но за да успеят хората от идните дни, ще се опират на поредицата числа, която е в основата на самата вселена…

— Какво се случва сега? — подкани шаманът.

— Небето е озарено в розово и бледочервено… наближава изгревът. Маймуни скачат от клон на клон над нас. Придружавам баща си към средището, където са се събрали хиляди негови поданици. Заедно изкачваме стъпалата на Храма на великия ягуар. Върховният жрец ни чака горе. Барабаните бият по-силно и ароматни огньове горят в подножието на храма, където са се строили воините на моя баща. Стъпваме на върха… върховният жрец се покланя… баща ми сяда на своя трон и аз вече мога да седна до него. Жреците наместват нефритените статуетки. Едната е върху гребена на храма над нас, друга е на запад върху Пирамида IV, третата е на юг върху Пирамида V. Върховният жрец вдига към устните си златна раковина и звукът отеква из джунглата.