— Петстотин кецала.
С тези пари Едуардо можеше да изхрани братята и сестрите си две седмици.
— Ето ти сто, останалото после.
Дженингс му даде зацапана банкнота във вишнев цвят. Струйки пот се стичаха по увисналите му бузи. Дръпна надолу ципа си и едновременно опипваше Едуардо, за да го възбуди. После наведе главата му към вече коравия си пенис.
Къртис ги снимаше от спалнята. Имаше съмнения дали и при такива доказателства католическата църква би предприела някакви действия срещу йезуита, но се зарече пред себе си, че ще изпрати дебелака да изгние в затвора, каквото ще да става. Не можеше да се бави повече тук. Дженингс беше изцяло обсебен от удоволствието и Къртис слезе плавно и безшумно по стъпалата.
Върна се на пристана при Фидел с двата дневника на Фон Хайсен и картата.
— Фидел, сега те моля да ме откараш до Санта Крус и да ми покажеш магазина за водолазни принадлежности.
Разбира се, магазинът беше затворен в този час, но Къртис се надяваше с достатъчно пари да преодолее и тази пречка.
— Добре — усмихна се старецът и отдалечи лодката на заден ход от кея.
Наблизо Ханк Сандърс — единият бивш „тюлен“, стоеше на балкона на стаята си в „Микасо“ и оглеждаше околността с мощния бинокъл за нощно виждане. Взря се в лодката и я проследи, докато се насочваше към Санта Крус на северния бряг.
— Ей, Мич, ела да погледнеш онзи тип с лодкаря. Прилича ли ти на нашия човек?
— Трудничко е да му видиш лицето дори с тази оптика — каза Мич Крофърд след малко. — Но ако е той, накъде е отпрашил толкова късно?
След двайсетина минути научиха отговора. Бившите „тюлени“ видяха как лодката спря до кея точно под магазина за водолазни принадлежности.
Този път Крофърд наблюдаваше връщането на малката ланча в Сан Маркос. Фидел и Къртис качиха купеното снаряжение в къщата, където Алета още разговаряше с Хосе.
— И лодкарят ще пренощува там. Ще се гмуркат, ясно е — каза Сандърс.
— Няма да е през нощта — предположи Крофърд, зает да точи водолазния си нож. — Иначе щяха да оставят всичко на кея. Ако бързат, ще излязат в езерото още рано сутринта. За нас е все едно, нашата лодка също е натоварена. — Татуираният здравеняк се изплю през балкона. — Изобщо няма да усетят как ще им видим сметката.
Къртис седна в единия край на скамейката.
— Нося истинската карта от кора, която е имал дядо ти — съобщи спокойно. — Намерих я в един от дневниците на Фон Хайсен, останали в къщата, където сега е Дженингс. Имаше водолазно снаряжение.
— Офейкал е много набързо — каза Алета.
— Да, някои хора има защо да се плашат от Мосад.
— Как мислиш, дали са го хванали?
— Фон Хайсен май е най-възрастният виден нацист, доживял до наши дни. Щеше да се разчуе, ако го бяха спипали. На тавана в къщата до църквата има още три кутии с дневници, но ще отложим малко прибирането им. Сега виж това.
Той разгъна грижливо древния лист.
— Посоките са отбелязани… — прошепна Алета.
— … и линиите се пресичат точно до онова място. — Къртис посочи малкия скалист нос на около километър от тях. — Някой, може би дядо ти, е добавил в долния край на картата гръцката буква „фи“ и още една чертичка.
— Фон Хайсен може да е взел статуетката… ако поначало е била в езерото.
— Личи, че е проучвал езерото, но няма смисъл да гадаем дали е знаел за съществуването на третата статуетка. Има само един начин да проверим.
И двамата се обърнаха към Арана.
— Ако е речено да се случи, значи ще се случи — безстрастно ги увери шаманът. — Кога ще се гмуркате?
Къртис погледна часовника си.
— Не остава много до полунощ, а денят беше тежък. Правилата за безопасност налагат първо да поспим, пък и така ще имаме време да свикнем малко по-добре с надморската височина.
Езерото Атитлан, Гватемала
Фидел чакаше в лодката, когато Къртис и Алета слязоха по пътеката, вече облекли неопреновите костюми за гмуркане. Езерото беше гладко като стъкло, трите вулкана розовееха със зората.
Сандърс остави бинокъла за нощно виждане и отиде да събуди партньора си. Време беше да изпълнят задачата.
Къртис и Алета се заеха с бавна и прилежна проверка на всяка част от снаряжението: бутилки с дихателна смес, регулатори, датчици за налягането, сензори за дълбочина, компаси, тежести, подводни фенерчета и лампи. Къртис се увери, че калъфът с ножа на Алета е закрепен добре, тя направи същото с неговия.
Фидел подкара лодката към посоченото му място на петдесетина метра от края на малкия нос, вдаден в езерото. Къртис измери ъглите към трите вулкана и направи изчисленията.
Читать дальше