Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Десет метра натам, Фидел — протегна ръка на северозапад.

Още няколко минути мереха и се местеха, накрая Къртис реши, че са достатъчно близо до целта и показа на лодкаря две по-големи здания на отсрещния бряг:

— Старай се лодката да остане в същото положение спрямо онези сгради. Готова ли си? — попита той Алета.

Тя кимна.

Седнаха на планшира и си сложиха големите жълти плавници. Алета повтори жеста на Къртис със събрани палец и показалец — „Добре съм, ти добре ли си?“ на езика на жестовете при гмуркачите. Къртис намести регулатора в устата си, хвана маската си с едната ръка, с другата притисна към гърдите си маркучите и цопна с гърба напред. Алета по навик огледа има ли нещо опасно наблизо и го последва в студената тъмна вода. На три метра под повърхността спряха да проверят за мехурчета, показващи неизправност в дихателните апарати.

Къртис местеше лъча на силното фенерче и търсеше някоя издатина на носа. Водата оставаше съвсем бистра, докато се спускаха. Оказа се, че носът се спуска почти отвесно, но на дълбочина петнайсет метра Къртис видя с облекчение, че скалата продължава водоравно в подобие на малко плато. Двамата с Алета стъпиха на дъното и едър черен рак защъка настрани, вдигайки облачета сивкава вулканична пепел. Къртис откачи от пояса с тежестите дълга намотка бяло найлоново въже. Хвана единия край и даде намотката на Алета, за да закрепи тя другия край на дъното. Къртис се отдалечи на пет метра и заплува в кръг, като използваше класически похват за претърсване на малък терен. Лъчите на фенерчетата пронизваха мрака и осветяваха отделни късчета от странния подводен пейзаж, натъкваха се ту на чист камък, ту на подводни растения и рехави водорасли. Случваше се да срещнат за миг и голяма риба.

В първата обиколка не намериха нищо интересно и Къртис подръпна въжето, за да пусне Алета още пет метра от него. Направи следващата обиколка. Пак нищо. Измина и още по-голям кръг. Откъм вътрешността на езерото дъното пак пропадаше надолу и при спускането там дълбочината беше двайсет метра, но Къртис продължаваше да плъзга лъча на фенера. Когато се върна към носа, дъното се издигна до осемнайсет метра, после и до шестнайсет. Изведнъж видя входа на пещерата — малък и тесен. Доближи скършените водорасли отпред. Не можеше да прецени кога се е случило, но някой очевидно бе влизал в пещерата.

На пристана в Сан Педро наемниците на ЦРУ проверяваха своето снаряжение.

Къртис дръпна въжето три пъти, за да повика Алета. Показа й входа и закачи на пояса си свободния край на въжето, за да намерят лесно изхода по него, когато се връщат. Вмъкнаха се през процепа и попаднаха в същинска пещера. Алета се озърташе смаяна. Нямаше го равното дъно, тук-там сталагмити се издигаха от пода толкова, че се съединяваха със сталактитите над тях и образуваха колони. Струваше й се, че са навлезли в подводен град. Малко по-нататък вулканичната скала се издигаше и дъното ставаше все по-плитко. Къртис даде знак да изплуват. На дълбочина шест метра спряха за три минути, за да не рискуват с кесонната болест.

— Вярваш ли на очите си?! — възкликна Алета и гласът й закънтя в огромната кухина.

Къртис предположи, че дълго преди нахлуването на езерото от цепнатини по-нагоре са се просмуквали струйки и капки, може би в продължение на милиони години. Водата бе носила разтворен варовик и вулканична пепел и калцитът бе образувал постепенно изумителните шарени форми в тъмночервено, пурпурно, синьо, кафяво и жълто.

Къртис се издърпа върху варовиковия ръб и помогна на Алета да излезе от водата. Свалиха бутилките и плавниците и се захванаха с търсенето. Плоската издатина се проточваше стотина метра, преди да потъне отново в кристалночистата вода на пещерата.

— Докъде ли стига това?

Къртис вдигна рамене.

— Такива пещери понякога са много големи. От другата страна на границата — в Мексико, има една, която е дълга повече от 150 километра.

— Внушително скривалище. Линиите на картата помагат ли ти да се ориентираш и тук?

Къртис вдигна пред очите си сложения на китката му компас, задържа ръката си неподвижна и плъзна лъча на фенерчето по стената. В един миг замря.

— Виж! Ей там, горе! — Светлият кръг беше спрял два метра над главата на Алета. — Без картата не бих се досетил да погледна, но има друга издатина.

Стъпи във вдлъбнатина на разядения варовик и се покатери върху тесния ръб, откъдето се влизаше в по-малка пещера. Къртис се провря навътре и огледа неравния под. До едната странична стена лъснаха четири метални кюлчета, белязани с орела и пречупения кръст на Третия райх.