Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Значи статуетката е сложена върху механична подложка и ако някой я наклони, остава сакат. Как мислиш, дали този пръстен по средата е в равновесната точка?

Посочи малкото кръгче от нефрит, което се подаваше от клон на изваяното Дърво на живота.

— Възможно е. Ако се вгледаш внимателно, до ръба на дупката има черти една срещу друга, които бележат средата. Тази халка е под тях.

Къртис използва като щипци две по-тънки и достатъчно дълги парчета от сталактити и спусна с тях края на въжето. Върхът на едното парче опря в пръстена малко встрани от средата. Този път и двете остриета се стрелнаха от жлебовете и срязаха сталактитите. Чак на третия опит Къртис успя да провре въжето през халката и каза на Алета:

— Хайде да използваме чертите в ръбовете като улеи, за да остане въжето в средата на дупката.

Тя кимна. Започнаха да се отдалечават много предпазливо един от друг, като опъваха постепенно въжето и вдигаха статуетката. Накрая направиха крачка встрани и я спуснаха внимателно на пода.

— Символът на изгубеното женско начало! — промълви Алета.

В основата на Дървото на живота древните майстори бяха пресъздали могъщ женски ягуар с две малки — мъжко и женско.

Оставаха по-малко от три денонощия до слънцестоенето. Къртис взе две сгънати найлонови торби от пояса си, сложиха изваянието в едната, златните кюлчета се събраха в другата. Заедно свалиха скъпоценния товар на по-широката издатина.

Иззад широк сталагмит в тъмно ъгълче на пещерата двамата наемници наблюдаваха Къртис и Алета, които пак провериха снаряжението си, преди да се гмурнат.

— Аз ще взема златото — реши Къртис.

Алета изви вежди в престорен упрек.

— Само защото е по-тежко — оправда се той.

— Поне във водата ще ти е малко по-лесно с него, както ни е просветил още добрият стар Архимед.

Къртис се плъзна покрай въжето, което го упътваше към изхода от пещерата. Алета го последва по-бавно със статуетката, защото намотаваше въжето. Не успяха да изминат повече от трийсет метра и Къртис усети раздвижване във водата зад себе си. Обърна се тъкмо когато Алета бе нападната. Мъжът смъкна маската от лицето й и сряза маркуча на дихателния апарат. Втори нападател се бе устремил към Къртис, който веднага пусна торбата със златото. Не бе забравил нищо от обучението във водолазната база на флота до Сан Диего. Главният старшина, който се занимаваше с младите агенти от ЦРУ, беше неумолим наставник и думите му прозвучаха ясно в паметта на Къртис: „Когато някой те нападне под водата, остави го да те доближи . След това мини зад гърба му — все едно отгоре или отдолу — но мини зад гърба му и го завърти с глава към дъното“.

Къртис извади своя нож и изчака до последния миг, гмурна се под противника, извъртя се, дръпна маската му и сряза маркуча. Колкото и силен да беше бившият „тюлен“, Къртис успя да блокира краката му, докато го обръщаше с главата надолу. Озърна се за частица от секундата. Останала без въздух, Алета потъваше към дъното на пещерата. Нападналият я водолаз бе взел торбата със статуетката и се устремяваше към Къртис, който заби ножа си в крака на първия противник чак до артерията. Отблъсна се встрани от облачето кръв около обезвредения мъж и се приготви за новата атака. Алета се бе ударила в стърчащ сталагмит, от счупения регулатор изскачаха безполезни мехури въздух, но в момента не можеше да направи нищо за нея.

Вторият противник се подвоуми и заплува с все сила към изхода от пещерата, притиснал статуетката към тялото си. Къртис се спусна при Алета, дръпна я и двамата изскочиха заедно на повърхността. Тя се задъхваше и кашляше. Къртис я изтегли върху каменния ръб.

— Ще се оправя — изхърка Алета. — Статуетката!…

— Ще се върна, щом я взема — кимна Къртис.

Той сложи регулатора в устата си и пак се потопи във водата. Тялото на първия нападател лежеше на дъното. Къртис успя да се измъкне през процепа и да изскочи на повърхността навреме, за да види как вторият наемник на ЦРУ се набира в лодката си откъм кърмата. Лодката на Фидел се поклащаше на водата, но лодкарят не се виждаше.

Къртис се остави да го води внезапно хрумване, гмурна се пак към дъното, освободи въжето и то също изплува на повърхността. Къртис побърза да го нагъне в подобие на мрежа и остана по средата. Вторият му противник вече бе включил двигателя и насочи лодката право към него. Къртис се гмурна в последния момент. Перката накъса въжето на няколко места, но накрая се омота и предпазният щифт на вала се счупи от претоварването. Перката се откъсна и падна на дъното.