Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Къртис плуваше след забавящата се лодка и задържаше дишането си, защото противникът щеше да търси на повърхността мехурчетата. Спря под носа на лодката и извади ножа си. Премести се предпазливо от едната страна. Както и очакваше, наемникът се взираше зад кърмата. Къртис се плъзна покрай борда на лодката, но онзи изведнъж се обърна. С точността, родена от дългите тренировки, Къртис замахна и ножът се заби в шията на бившия „тюлен“.

Щом противникът му падна с гърба напред във водата, Къртис се спусна към него през мътилката от кръвта и започна да го души. Накрая пусна безжизненото тяло и проследи с поглед потъването му. Набра се над борда и взе торбата със статуетката. Лодката на Фидел беше около двеста метра по̀ на север.

Когато Къртис изплува в пещерата, Алета още седеше на ръба и се мъчеше да снади някак срязания маркуч на дихателния си апарат.

— Добре ли си?

— Да. А онези къде са?

— И двамата са мъртви, но Фидел е пострадал зле.

— Мръсници!… Никога няма да се откажат, а?

— Няма. Далече сме от края на всичко това. Но ако се доберем до Тикал преди слънцестоенето, може и да имаме някакъв шанс. — Той сложи статуетката на издатината и се гмурна да прибере маската на Алета и торбата с кюлчетата. — Регулаторът ти е повреден, ще дишаме поред от моя.

— Благодаря ти, Къртис. Пак ми спаси живота.

Смъкнаха се заедно от ръба в отново прозрачната вода. Понесли нагоре статуетката и златото, те се издигаха бавно, като всеки вдишваше по два-три пъти от регулатора на Къртис и го подаваше на другия.

Фидел се бе проснал в безсъзнание по дължината на лодката си, на ризата му имаше кървави петна. Къртис грабна кърпа и я притисна към раната, за да спре кръвта.

— Къде ще се погрижат най-добре за него? В Сан Педро или в Панахачел?

— В Сан Маркос има лекар — успокои го Алета и включи двигателя.

Хосе Арана ги чакаше на малкия кей, двамата с Къртис отнесоха лодкаря до къщата на лекаря и Арана остана там да чуе колко е зле Фидел.

Когато Хосе се върна, Алета седеше в градината и обясняваше на Къртис какво е научила от връщането си в минал живот.

— Лекарят каза, че Фидел ще оздравее — каза Арана, — но ако не му бяхте помогнали навреме, нямаше вече да е с нас. — Той взе нефритеното изваяние и се полюбува на майсторската му изработка. — Добре се справихте — кимна на двамата.

— Ти знаеше ли, че някой от нас може да остане без ръка? — остро попита Алета.

— Предупредих ви, че статуетката и кодексът за защитени добре — невъзмутимо отвърна Арана. — Сега имате три дни до слънцестоенето.

— Първо ще свършим малко работа в Сан Педро — вметна Къртис. — Дневниците на Фон Хайсен са неопровержимо доказателство за зверствата на нацистите в Маутхаузен… и за участието на ЦРУ в престъпленията на „отрядите на смъртта“ в Гватемала. Явно Дженингс още не знае, че кутиите са на тавана, но трябва непременно да ги приберем на сигурно място.

— Как ще му отвлечеш вниманието? — усъмни се Алета. — Църковната служба свършва след половин час.

— Ти настроена ли си за изповед?

— Моля?!

— В съобщението до входа на църквата е написано, че Дженингс поема енорията и че ще изповядва желаещите. Ако го забавиш в изповедалнята, ще имам време да изнеса кутиите от къщата.

— И какво ще стане, ако ме познае?

— Няма. Защото лицето ти ще бъде покрито с никаб .

— Воал за лице на мюсюлманка ли? Той никога не би се съгласил да изповяда мюсюлманка!

— Ще споделиш, че си се усъмнила във вярата си и искаш да приемеш християнството. Така ще имам достатъчно време.

— Къртис, много ще се набивам на очи там…

— Не е така — възрази Арана. — Около езерото живеят мнозина мюсюлмани и никога не сме имали разправии с тях. Впрочем всяко изображение на Дева Мария, което си виждала, я показва с кърпа на главата, нали? Същата като ислямския хиджаб …

Сан Педро, Гватемала

Алета стоеше на стъпалата пред входа на черквата, докато миряните се изреждаха на излизане да стиснат ръката на свещеника. Къртис дебнеше в градината. Дори от това разстояние долавяше изненадата и раздразнението в гласа на Дженингс, щом чу молбата на мюсюлманката да се отрече от вярата си в неговата изповедалня. Къртис видя как двамата влизат в черквата. Не се съмняваше и за миг, че Алета ще разиграва йезуита с удоволствие. Тръгна бързо към къщата отстрани.

Монсиньор Дженингс затръшна ядно вратата на изповедалнята и включи червената лампичка над вратата. Алета закри своята ниша със завесата, коленичи върху протритата възглавничка и изчака мълчаливо Дженингс да отвори малкото прозорче от неговата страна. През гъстата решетеста преграда виждаше тъмния му силует. Дебелакът дишаше тежко. Алета не бе стъпвала в изповедалня от много години, но помнеше добре тягостните разпити на свещениците в какви грехове се е оплела поне мислено. Не забравяше и на колко момчета е съсипал живота лицемерът отсреща.