Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Моите приятелки ме убеждават, че ако не се отрека от исляма и не приема католическата вяра, ще горя в ада — прошепна тя нерешително.

— Твоите приятелки ти казват самата истина. Трябва да отхвърлиш сегашните си заблуди и да прегърнеш единственото вярно учение.

— Но нали се прекланяме пред един и същ Бог?

Дженингс изсумтя.

— Бог се е разкрил в цялото си величие само пред католиците. Той е Отецът, Синът и Светият дух. Онези, които не почитат Исус като своя Спасител или пък се приобщават към другите направления в християнството, тънат в тежка заблуда…

Алета слушаше и броеше минутите, а Дженингс се въодушевяваше все повече в красноречивите си хули срещу всяка друга вяра. Накрая й рече:

— Моето момиче, ако не приемеш католическата вяра в цялата й красота и величие, душата ти е обречена.

Алета погледна часовника си. Къртис бе обещал да смъкне кутиите от тавана и да ги занесе на кея за не повече от петнайсет минути. Налагаше се да забави Дженингс още малко.

— Отче, притеснява ме още нещо…

— Какво? — сприхаво попита йезуитът.

— Мастурбирам, и то често. Грях ли е това, отче?

Алета долови как свинските очички на дебелака се вторачиха в нея през преградата и се пребори с напиращия кикот.

— Много тежък грях! Матей казва ясно, че ако дясната ти ръка те въведе в грях, трябва да я отрежеш. Богът на католиците е ревнив. Ако злоупотребяваш със собственото си тяло за удоволствие, все едно се прекланяш пред идоли, а за този смъртен грях несъмнено ще гориш в ада. Ако не отхвърлиш лъжливото учение и не се откажеш от секса за удоволствие, не мога да ти помогна.

— Благодаря ви, отче. Позволявате ли да попитам как самият вие понасяте живота без секс?

— Как смееш?! Веднага напусни тази черква!

Алета се измъкна от нишата и остави Дженингс побеснял зад вратата на изповедалнята.

Мерките за сигурност около военновъздушната база Ванденберг бяха още по-строги. Вълните се надигаха в потъмнелия под буреносните облаци океан, а на брега лъчите на фенерчета шареха по разпенения прибой, докато допълнителните патрули обикаляха нос Сал.

Завършваше подготовката на модифицираната ракета „Минитмън“ LGM-30 в силоза за изпитателни изстрелвания. Малко по-нататък техниците извършваха последни проверки на апаратурата в „Далекоглед“. Всички от екипажа на специалния „Боинг 707 Е6 Мъркюри“ бяха по местата си. Те щяха да насочат ракетата точно към избраната за нея позиция за мощната атака с нискочестотни вълни срещу иранските подземни бункери — вълни, които щяха да проникнат чак до земното ядро. Почти четири хиляди километра на север в центъра за управление на Гакона също се трудеха неуморно учени и техници, за да осигурят безупречната работа на HAARP. Тайлър Джаксън мърдаше нервно на въртящия се стол и се мъчеше да направи своя избор. Отброяването на времето до атаката бе започнало.

— Ама че е дебелокож този лицемерен негодник! — възмути се Алета, когато се връщаха към Сан Маркос с трите кутии на кърмата на лодката.

— Всъщност той не ти ли е подсказал, че няма нищо лошо да мастурбираш с лявата ръка?

Тя перна с пръсти Къртис по ухото, но усмивката й веднага се стопи.

— Как мислиш, ще успеем ли?

— Нямаме много време. Вдругиден е слънцестоенето, а оттук до Тикал са повече от триста километра. Когато Уайли научи какво е сполетяло онези двама изроди, ще му избие пяна на устата. Но Хосе ни намери високопроходим автомобил и ще можем да минем по черните пътища… в случай че Уайли ни е подготвил още някоя засада.

Хауърд Уайли се разяряваше все повече от разговора с Елън Родригес по защитената видеовръзка. Лицето му отново доби цвета на косата, пръстите на дясната му ръка ту се свиваха в юмрук, ту се изпъваха.

— Трупът е изплувал в езерото Атитлан близо до Сан Маркос. Властите още не са установили самоличността на убития, но е почти сигурно, че това е наш човек… защото са го намерили с водолазен костюм и рана от нож на шията.

— Защо си толкова уверена, че е от нашите? — изстърга гласът на Уайли.

— От източника си научих, че на лявата ръка на мъртвеца е татуирана емблемата на „тюлените“.

— Гадост! А с другия какво става?

— Изчезна… и го смятаме за мъртъв.

— Родригес, много бързаш да го отпишеш!

— Те трябваше да премахнат О’Конър — сдържано напомни Родригес, — а той е бил видян в Сан Педро след намирането на трупа.

— И къде е сега О’Конър?

— Предполагам, че двамата с Вайцман са тръгнали към Тикал.