Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Арана кимна с одобрение.

— Моят дядо е намерил мъжката статуетка в Пирамида I, затова смятам, че тя трябва да бъде сложена пак там — върху гребена на покрива. Статуетките имат в основата си отвори с формата на буквата „фи“, но на различно място при всяка. Тези отвори може би ще ни улеснят при ориентирането на статуетките.

Арана потвърди и това безмълвно.

— Ако съм права — продължи Алета, — женската фигура с малките трябва да бъде поставена върху Пирамида IV, където е била преди векове. Мястото на последната — неутралната фигура е върху Пирамида V, където я е намерил дядо ми. Там тя ще улови лъчите, пречупени през кристалите на женската и мъжката статуетка.

— Дотук всичко е вярно, Алета, а след това? — подкани я шаманът.

— Надявам се, че моят дядо е отгатнал тайната — последният лъч ще покаже къде е кодексът.

— Но имаме проблем, Хосе — намеси се Къртис. — Ще се нуждаем от помощ, за да опазим статуетките, след като бъдат сложени на местата си…

Смразяващ вик беше последван почти незабавно от още един, звуците стигнаха пронизващо до ушите им през гъсталака на джунглата.

— Двама от вашите врагове — каза Арана, — се проявиха като глупаци и доближиха селото по отъпканата пътека. Ако умееха да вървят в джунглата нощем, може би щяхме да ги открием по-трудно, но около селото има повече от двайсет воини.

Той се посъветва със старейшините на древния език на маите. Най-почитаният сред тях понякога се взираше изпитателно в Алета. На нея ли бе отредено да разкрие тайните в Кодекса на маите?

— Старейшините са единодушни — съобщи накрая шаманът. — И двамата направихте почти невъзможното, за да стигнете дотук. Но дори времето да не ни стигне, не бива да ви помагаме в разполагането на статуетките. Заветът на нашите предци е ясен — кодексът ще бъде намерен само от човека, когото съдбата е избрала. След това нашите воини ще бдят над статуетките. Пак ви предупреждавам — кодексът е защитен от безмилостна сила. — Арана се взря в Алета. — Също като при статуетката в езерото, следвайте принципа на равновесието.

Отдавна бе минало полунощ, когато пазещите селото воини се събраха при огньовете.

— Време е да тръгнем — каза Арана на Алета и Къртис. — Слънцето изгрява в 6:49 часа. Дотогава остават малко повече от три часа.

Той кимна на воините и четирима от тях веднага поеха по пътеката към моста.

— Няма ли да вървим с тях? — попита Алета.

— Тези са съгледвачите — обясни й Къртис. — Ако още от наемниците на Уайли ни дебнат в Тикал, съгледвачите ще ни предупредят отрано.

— Вероятно като платят за това с живота си — потръпна тя.

— Биха го сторили на драго сърце — натърти Арана. — Саможертвата за общото благо винаги е била част от културата на маите.

Всички настръхнаха неволно от рев, разнесъл се надалече в джунглата. Един от малкото ягуари, останали в Тикал, бе излязъл на лов.

— Това е знамение — промълви Арана и кимна на друг воин, който носеше дълъг запален факел.

Тръгнаха в колона — десет воини осветяваха пътя с факлите си, след тях бяха Къртис и Алета, понесли статуетките. Зад тях вървяха Арана и старейшините, а накрая — още десет воини.

След половин час бяха при съгледвачите, спрели преди развалините. Арана заповяда да угасят факлите и четиримата воини се прокраднаха напред незабележимо. В началото на Големия площад водачът им се закова на място, останалите изчезнаха в сенките встрани от пътеката. Къртис и Арана доближиха водача, който посочи гребена върху Пирамида I. На лунната светлина Къртис различи веднага нещо излишно в силуета на храма. Извади уреда за нощно виждане и го фокусира. Мъж седеше облегнат на гребена с автоматична пушка в скута си.

— Поредният бандит на Уайли — промърмори Къртис на Арана. — Ще мина от другата страна на пирамидата. — Вече завинтваше червен филтър на фенерчето си. — Когато видите сигнала, искам съгледвачите да му отвлекат вниманието.

Заобиколи покрай площада и стигна до онази страна на храма, по която можеше да мине в гръб на стрелеца. Изкачваше бързо изронените от времето варовикови стъпала, без да откъсва поглед от върха. Замря, когато стрелецът се изправи. Личеше, че е млад и прекалено неспокоен. Размаха пушката си към Пирамида IV, сякаш очакваше някой да му вдъхне увереност оттам, и пак седна с гръб към гребена.

Очевидно имаше още един гангстер върху Пирамида IV. Къртис продължи да се катери, имаше намерение да удуши противника с телена примка. Искаше да избегне шумната престрелка, макар че най-близкият полицейски участък беше на петдесет километра, чак във Флорес. Поспря, за да светне три пъти с фенерчето към скритите в джунглата воини. Заради червения филтър лъчът можеше да бъде видян само от онези, към които е насочен. Те започнаха да дърпат лиани и клоните на дърветата над тях се разлюляха. Стрелецът подскочи и насочи пушката към подножието на пирамидата. Къртис преодоля безшумно последните метри. В последния момент младежът се обърна, но беше твърде късно. С едно ловко движение Къртис стегна гърлото му. Пушката падна на най-горното стъпало, наемникът се вкопчи безпомощно в телта. С последни сили завлече Къртис няколко стъпала надолу и тялото му се отпусна. Къртис не махна примката от шията му, докато не се увери, че жертвата е мъртва.